Спринт до Токио – параолимпиецът Християн Стоянов

Това бягане ще завърши със сребърен медал. Километър и половина за три минути и петдесет и две секунди. За Християн животът е бързина.  

Християн Стоянов: Бягането по принцип е казано, че е най-естественото движение на човека. Някои хора по този начин са се прехранвали. И в днешно време това също е невероятно средство за движение на човека, което много малко хора успяват да развият до някаква степен. Именно състезателите са тези, които се завръщат към природните си дадености. И стават бегачи каквито са родени всъщност.

Въпреки увреждането на дясната ръка, нарича себе си щастливец. На 23 години Християн има вече световна титла за хора с увреждания - и сега сребърен медал от параолимпиадата в Токио. Но и това му е малко. Може и още по-бързо.

Християн Стоянов: Самокритиката, нали знаете, е едно от най-важните неща, когато се опитваш да бъдеш добър в нещо. Така че - да! Аз не мисля, че съм добър бегач. Имам още много резултати, които трябва да достигна.

БНТ: Трябва ли успехът да се постигне на всяка цена?

Християн Стоянов: В повечето случаи той е на всяка цена. Няма как да го скрия. Тъй като човек, когато е спортист, той си следва целта, безусловно, не се замисля, дали трябва да направи нещо или не, нужно ли е за да стигне до там, той го прави.

Християн учи във Факултета по журналистика - „Връзки с обществеността“. И вижда, че  днес обществото ни изглежда объркано, разделено и някак бавно, на забавен каданс.
 
Християн Стоянов: Особено в по-малките градове. Там обществото, смятам, че трудно намира истинската реалност и истинското значение на нещата, които се случват в момента в България. Смятам, че поколението на моите родители, е това, което в момента не вижда правилно реалността.

БНТ: Защо?

Християн Стоянов: Ами, може би просто тяхното време минава и идва ново време, което нещата са малко по-различни. Хората са по-различни. Нещата се случват доста по-бързо. 
 
За него истинската реалност са секундите. Километър и половина за три минути и половина. Но понякога и бързината е проблем. При резките смени губим по нещо.  

Християн Стоянов: Това, което ни разделя като общество, смятам, че всъщност е нашата история през годините назад. Става въпрос за последните трийсетина, четиридесет години, където смяната на поколенията става твърде рязко. Смяната на управленията става също твърде рязко…

Християн Стоянов: Това, което е ясно видимо на всички - е, че всъщност малцина са тези, които запазват чистота на душата си. И се опитват само с труд, само с чувства и добри намерения, да постигат целите си. В повечето случаи това не така.

Накрая Християн все се връща в Габрово. Бягането не е да избягаш от себе си.

Християн Стоянов: Нямаше да бъда оптимист, ако бях избягал от Габрово. Ако бях избягал от България дори. Ако бях настроен отрицателно, нямаше сега да съм тук. Но съм тук понеже съм настроен положително и смятам че бъдещето на България, бъдещето на моя град Габрово и на всички нас ще бъде една идея по-добро сега.

Бъдещето е ясно: следващата олимпиада, Париж. Бягане по 4 часа на ден, 150 км на седмица.

Християн Стоянов: Може би най-голямото изпитание е това да намирам своя собствен мир. Да бъда удовлетворен от себе си. Тъй като понякога наистина и аз знам, че не е правилно, изисквам прекалено много от себе си, изисквам прекалено много от около хората около мен, твърде много искам да постигна дадени цели, и това не е за добре. Трябва преди всичко да сме хора. Да си кажем по-полека!

БНТ: Значи бързината не е всичко. Тя не е съдба. Друго е важното: да работиш над себе си и, ако има по-добър, да го прегърнеш.

Християн Стоянов: Работата е това, в което вярвам. Трудът. Не мога да повярвам, че съдбата е нещото, което ни определя и ни определя как живеем. Всъщност това, което ние вършим е определящо за нашия живот, за нашето бъдеще, за нашето минало. Така че вярвам в труда и че това, което ти се случва е предизвикано само и единствено от теб самия.

Репортер: Анита Миланова
Оператори: Биляна Карастоянова, Кристиан Минчев