Стефан Сежурне: Бъдещето минава през Европа

Той е винаги за Европа и смята, че компромисът е нашият, европейският начин.

-    Вярвам, че в политиката винаги е по-добре да избереш компромиса пред силата.

Миналата година Сежурне оглави либералната парламентарна група „Обнови Европа“ в Европейския парламент. Преди това бе политически съветник на френския министър, а после президент Еманюел Макрон.

-    Той може ли да промени Европа?
-    Сам човек не може да промени Европа. Много хора я променят.  Президентът на Френската република, както и други държавни глави и премиери в Европа, отправя предложения. Дава тласък на политиката, насърчава, организира. Но да се върна на компромиса: той идва от 27 страни. Франция, другите лидери, могат да направят предложение. След това всички работим по компромис, за да се постигне.

-    Защо работниците не вярват на днешните либерали? Вие сте били социалист и сигурно знаете отговора.
-    Донякъде имате основание. Предишните десетилетия либералите може би създаваха впечатлението, че пазарът е всичко и третира работниците като низша класа. Но при Ковид кризата видях, че либералните правителства защитиха повече населението си, отколкото социалистическите. Например Франция, Нидерландия, колкото и да им струваше. Да се върна на въпроса ви, либералите могат да защитят най-уязвимите и ние трябва да го докажем.

-    Но кое е по-важно: сложната съвременна личност да защити идентичността си? Или всеки да защити хляба си?
-    Можем да постигнем и двете: да имаме собствена идентичност – и, както казахте, да защитим хляба, тоест да правим социални политики в защита на работниците. Двете не бива да се противопоставят. Иначе рискуваме да залитнем към популистка политика. А в Европа има голям риск от това.

-    Защо Европа, а и Франция, не спря руската агресия?
-    Ако погледнем позитивно, Европа никога не е била толкова единна. Благодарение на европейските санкции и оръжия, Русия изпитва трудности. Благодарение на политическата и финансовата подкрепа за украинците, украинският народ оказва съпротива. Но, както казахте, Европа не успя да предотврати войната. Колко начини бяха използвани - дипломатически, лидерски визити… дори май не бяхме запознати с всички подробности.  Смятам, че Путин е бил твърдо решен да започне война, каквото ще да става. И ето ни тук. Въпросът сега е как да създадем условия на мир. А те минават през украинската съпротива. Затова ще ги подкрепяме и нататък.

-    А дългата маса, деляща Путин и Макрон – това не е ли символ?
-    Да, беше символ, често пъти порицаван в европейските столици. Заради този образ на Европа, олицетворена от нашия президент, председателстващ Съвета на ЕС. Нямам какво да допълня към тълкуванията. Путин вече бе взел решението си. И имаше малко двуличие, залъгване, при това спрямо всички световни лидери, отишли на място да го посетят. Той направи грешката да започне тази война. Трябва да докажем, че е грешка.

Северна Македония и ЕС. Европейските либерали са за интеграцията. Но защо натискът е срещу България?

-    Искам посланието ми да е много про-европейско. Когато България и Северна Македония са готови, трябва да действаме. Когато в Северна Македония са положили институционални усилия с важни реформи. И Вие самите в България, както всяка нова държава-членка, сте правили реформи, за да се доближите до европейските и западни стандарти, за да бъдем една общност, с общо право и институции. В някакъв момент ще трябва да задвижим процеса. Това е важно да се направи, с уважение към идентичността на всяка от страните, към националната проблематика.

-    Не трябва ли Северна Македония да докаже, че се променя, а не България?
-    Именно. Първо от тях зависи да направят реформите, да се подготвят. Нито България, нито Франция, нито Германия ще решат. Всички 27 държави заедно ще решим. Преди всичко е необходимо да реформираме присъединителния процес – да стане по-бърз. Не може държавите да чакат по 10 години. Знаете ли на кои им отне най-малко време? На гърците! 9 години: от получаването на статут на кандидат - до пълното членство. Да, отнема време, но някои неща могат да се забързат.

-    Накрая, Вие оптимист ли сте за бъдещето на Европа след войната?
-    Да, нямаме избор. Бъдещето минава през Европа. Видяхме го през Ковид пандемията: трябва ни международна солидарност. Виждаме го и с войната в Украйна: трябва да се браним взаимно. Европейската армия е мечта. Преди 3-4 месеца говорихме за нея и ни казаха: „Не, не е възможно“. После дойде войната в Украйна… Случват се неща и нагласата се променя. Аз съм истински оптимист. Но вярвам, че ни трябват реформи в институции. Те са живи и трябва да ги развиваме. Трябва гражданите да се припознават в тях. Защото Европа все още се разглежда като бюрократична, твърде далеч от хората. Но докато има работа за вършене, има и надежда!