Страх

Военна драма

По едноименния роман на Габриел Шевалие

Режисьор: Дамиен Одул
В ролите: Нино Роше, Пиер Марсиал Гайар, Тео Шазал, Анюта Майдел и др.

ИСТОРИЯТА и КНИГИТЕ

1930 година, в Германия и във Франция. Ерих Мария Ремарк е написал "На Западния фронт нищо ново", Габриел Шевалие - биографичния епос "Страх". По едно и също време двата романа за абсурда на войната са издадени и забранени - от страх.

Габриел Шевалие е френски писател, войник, служил на фронта през Първата световна война, награден с Военен кръст за храброст и Кавалер на Почетния легион. Роден и живял предимно в Лион, завършил "Изящни изкуства", след войната Шевалие опитва разни неща - от учител по изкуства до пътуващ търговец, преди да се отдаде на писателството. Габриел Шевалие е повече сатирик, на екрана е познат от филма и сериала "Клошмерл".

Вместо с хумор обаче, в "Страх" писателят разкрива ужаса и безумието на войната така, както никой не е посмял във Франция. В резултат, романът е цензуриран и изчезва, защото започва Втората световна война...(В Германия същото се случва с Ремарк).

За да осъзнава всеки ден колко е ценен мирът, Жак Тарди призовава:

"Целият свят би трябвало да чете и препрочита "Страх". Жак Тарди

Самият Шевалие пише в предговора:

"Голямата новост в този роман е, че неговият разказвач и герой признава: "Аз се страхувам". Габриел Шевалие

ФАБУЛА

В писма до любима жена млад войник описва своите наблюдения и преживявания от Първата световна война - с илюзиите, омразата, безсмислието и кошмарът, такъв, какъвто е.

СЮЖЕТ

1915. Жан Дартмон се отправя към фронта на Първата световна война. 19-годишният студент от Париж навлича военната униформа и скача в огъня, наблюдавайки случващото се с дистанцирана чувствителност и болезнена откровеност, цинична на моменти, но вярна.

Единственото, от което се страхува е да не изгуби посоката, но скоро "Войната, която трябва да сложи края на всички войни" изглежда никога няма да има край. Прикован в окопите или катерещ склоновете, Жан се озовава сред невъобразим и неспиращ абсурд.

На фронта той няма почти никакъв боен опит, но бързо схваща, че оръжието, което носят е безполезно срещу артилерийския огън. Когато едно раняване го изважда за кратко от строя, усеща хлад и игнориране, много по-студени от смъртта.

Вървейки от труп на труп, ужасът пред очите на Жан се трупа. Единственото усмихнато лице му изглежда като светлина, докато не разбере на какво се смее - на още един разбит мозък.

Жан Дартмон оцелява в този кошмар и се връща в свят, където никой не знае и не иска да знае за това. И обществото, и властите говорят за герои и изпращат още мъже на война и смърт. Дартмон отказва да мълчи. Той ще им каже забранената дума. Той ще им разкаже за Страха...

ПОСЛЕДСТВИЯ

Черната статистика е страшна.

890 френски войници умират всеки ден в Първата световна война, която продължава 1560 дни. На третата година младежите все по-често плачат, марширувайки към своето заколение. Затова 35 000 френски войници отказват да служат повече на тази съдба и започват масов бунт.
Интелигенцията реагира според политиката. Романът на Шевалие е скрит, а психологът Анри Бергсон, художникът Фернан Леже и писателят Анатол Франс приветстват войната "За Слава!". Изключението е Марсел Пруст.

Габриел Шевалие издава истината, обвинявайки политици и генерали:
"20 милиона, всички водени от добрата вяра в своя Бог и своя господар. 20 милиона идиоти... като мен".

Заглавието на романа е неговата преживяна теза: "Този Страх, във всичките му измерения, създава условията за първата кървава баня в историята на ХХ век".

Страхът обаче продължава с Втората световна война. Абсурдът е описан от Джоузеф Хелър в романа "Парагаф 22", белязан със същата литературна съдба - приветстван и забраняван.

Златна Романова

НАГРАДИ за филма "СТРАХ"

Награда "Жан Виго" за най-добър игрален филм на режисьора Дамиен Одул (2015)

*("Жан Виго" е Годишна награда за Френско кино, учредена от 1951г. в памет на френския режисьор Жан Виго и връчвана предимно на млади режисьори за техния независим дух.)