Стратегическо влияние на Турция на Балканите

Турция има специално отношение към Балканите. Това се обяснява с множество фактори история, икономика, търговия и културните сходства. Балканският регион, чиято площ е 700 хил. квадратни километра, а населението е 80 милиона души където са разположени 11 национални държави, като в тях има почти 8 милиона мюсюлмани, представлява стратегически приоритет за южната ни съседка.                                                                   

От идването на власт на в Анкара от 2002 Партия на справедливостта и развитието,  започна провеждането на още по активна  външна политика на Балканите, ангажирайки се с редица регионални проблеми, повишавайки турската институционална мощ и потенциала на Турция в региона. Посещенията на турския президент Реджеп Ердоган в страните от Югоизточна Европа засилват външнополитическата визия на Анкара, показвайки многостранния и ориентиран към постигане на реални решения подход, както между Сърбия и Босна и Херцеговина, така и между Сърбия и Албания и не на последно място в на помирение и признаване в отношенията между Белград и Прищина.

Драгош Матееску от румънският дипломатически институт , един от тримата автори в анализа на германската фондация “Фридрих Еберт“ посветен на турското стратегическо влияние в югоизточна Европа определя Анкара като влиятелен играч в региона ни:

„По традиция Турция е много важен играч, разбира се, по-голям от всички останали балкански страни, но в същото време се гордее, че е балканска страна, горда е, че е тук. Така че, поради местоположението си, поради големината, поради големия пазар, който Турция представлява, разбира се, тя е много влиятелен играч. Тя има своите ограничения, както описвам в моя доклад, поради, отново, местоположението си. Географското  местоположение ѝ носи предимства, но също така носи ограничения, задължава по някакъв начин да се действа по определени начин, също и  в отношенията си с Европейския съюз. То носи достъп на турски продукти до общия пазар, но в същото време и задължения по отношение на критериите от Копенхаген. И така, говорим за важната стратегическа роля на Турция в Балканския регион, но същевременно обусловена от отношенията ѝ с ЕС, НАТО и държавите-членки на ЕС и НАТО или страните партньори, в крайна сметка.

Българският участник в изследването Мариян Карагьозов от Института за Балкански изследвания към БАН смята, че:

 „Турция има комплексно влияние , както икономическо така и политическо влияние, чрез партии , които са близки до управляващата в Анкара Партията на справедливостта , както и активните двустранни връзки на президента Ердоган с балкански политици. Тя инвестира в стратегически отрасли и споразумение за свободна търговия и пътуване с редица балкански страни.Така, че то е комплексно и то обхваща едновременно културният и етническия компонент , както и религиозните малцинства свързани с Турция и Османската империя.Също така обхваща дейността на различни неправителствени организации, както и на различни правителствени турски институции, като Агенцията за международно развитие, ДИАНЕТ-а , която предствлява религиозните власти в Турция. Анкара по този начин комбинира всички тези елементи в едно цяло, което се дължи на нейния стратегически подход към Балканите.“

Турция, според румънския автор, в сборника засилва присъствието си на Балканите в редица важни инфраструктурни проекти, които ще имат все по сериозно измерение за стабилността не само в него , но и в Източна Европа, какъвто е коридора Север - Юг.

 „В Букурещ знаем, че са много активни по отношение на популяризирането на турски компании, особено в отбранителната промишленост. Също така, много турски компании присъстват в строителни проекти, стратегически строителни проекти на Румъния, като магистрали, които нямаме много, но те напредват и участват в това. Надяваме се на по-голямо участие, отново, в отбранителната промишленост. Вече имаме дронове. Днес научихме за придобиването на Корвета, от която се нуждаем в Черно море като съюзници, като партньори. Надяваме се и на по-голямо участие на Турция в коридора Север-Юг, което ще засили нейната роля. Коридорът Север-Юг придобива все по-стратегическо значение и за нашите страни - Гърция, България,  и на север към Украйна, към балтийските страни. Всъщност това винаги е бил исторически маршрут, играл е важна роля в търговията, в регионалната търговия. Сега, очевидно, той ще бъде важен и в отбраната, в европейската отбрана, особено на източния фланг. Турция, разбира се, също трябва да цени стратегическата си роля в този контекст.“

Мариян Карагьозов е смята, че Турция понякога твърде емоционално възприема Балканите, съдейки по изказванията на президента Ердоган, които преди години нарече „част от душевните граници на Турция“

„Тези изказвания за които говорите , се посрещат по различен начин от турската и балканската аудитория.Често пъти тесе правят в определени предизборни ситуации в Турция и целта им е да мобилизират избирателите в нея.От друга страна на Балканите те се възприемат като териториални претенции и заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на съотвените държави от тях. Много често министрествата на външните работи на България, Гърция,Сърбия реагират в такива ситуации. Дори след едно подобно изказване през 2013 година , че „ Косово е Турция и Турция е Косово“ сръбско -турските отношения се охладиха за няколко години и в тях тогава липсваше динамика и високо политическо равнище. Така че, Турция и нейните ръководители използват тази риторика , а друг път проявяват уважение към съотвените балкански държави , въздържайки се от твърде провокационни изказвания. Както в доклада си отбелязва сръбския колега Игор Новакович при едно от последните посещения на Ердоган в Сърбия поради доброто ниво на двустранните отношения подобна риторика е изцяло липсвала и са били използвани взаимно приемливи фрази за това че „мюсюлманското малцинество в областта Санджак е мост между Сърбия и Турция“, което е представлявало послание задоволяващо и двете страни.“

След началото на кремълската агресия в Украйна , Турция заедно с България и Румъния засилиха значението си в черноморския регион за това попитах моите събеседници каква е ролята на Турция в модела за сигурност в Черно море?

Драгош Матееску: „Знаем факта, че Румъния, България и Турция са членове на НАТО. Но все още нямаме конкретен подход на НАТО към Черно море. Например, имаме стратегия за Черно море в американския Конгрес, която е доста ясна, но в същото време тя не премина през Конгреса и не се превърна в конкретен инструмент за външната политика на Съединените щати, които са най-важният играч в НАТО. ЕС става все по-активен в тази област с програмата си за безопасност, в която Турция може да участва, има право да участва в общ проект. Но като цяло говорим за механизъм за Черно море, защитен механизъм, който се оформя в момента. Ще видим какво ще стане при това турско управление.”

Мариян Карагьозов: „Според мен турската стратегия спрямо черноморския регион и Балканите до голяма степен е свързана. Докладите които написахме се фокусира върху Балканите , но по отношение на черморския регион  украинската изследователка Дария Исаченко говори , че Турция прилага политика на своеобразно двойно балнсиране включвайки баланс с Русия , за да не доминира твърде много в Черно море, а вторият компонент е нежеланието на Анкара да допусне присъствието в него на нечерноморски държави, за да не се нарушат балансите вътре в този регион.Турция е воювала многократно с Русия тя познава руската мощ и поради тази причина тя предпочита черноморския регион да се превръща в поле на съревнование между НАТО и Русия, тъй като това би моглода застраши сигурността му. Така изглеждат нещата от гледна точка на Анкара и най-силния аргумент с които тя разполага е Конвецията от Монтрьо от 1936 година.Тя както е известно затруднява присъствието на нечерноморски държави в него и за това Турция се придържа стриктно към нейните разпоредби, гарантират, че Черно море нямада се прехвърли в арена на такова съперничество.Така , че Турция се опитва да играе в посока на намаляването на напрежението , турската политика по отношение на войната в Украйна се описва много често с едно клише в експертните среди, че тя е проукраинска но не е антируска т.е едновременно се запазват отношенията с Москва на определено равнище, но в същото време се подкрепя териториалната цялост на Украйна , което е принципен въпрос за Турция и заради нейни опасения в тази посока и за това тя споделя този принцип в международното право и за това оказва военна, дипломатическа подкрепа на Украйна , но същевременно се поддъжат взаимноизгодните контакти с Русия в икономическата, търговската и туристическите сфери. Така че турската политика не е анти или про , а е протурска.“Балканите са сериозна част от турската външна и регионална политика през която тя се опитва да се конкурира с ЕС, САЩ, Великобритания и Русия, което я е превърнало във фактор в европейския югоизток.

Балканите са сериозна част от турската външна и регионална политика през която тя се опитва да се конкурира с ЕС, САЩ, Великобритания и Русия, което я е превърнало във фактор в европейския югоизток.