Студентски празник в болницата – Мария, Александра и бъдещето

Предаване: Панорама, 11.12.2020

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Александра  Бъркалова: „Не съм го подлагала на въпрос, бях сигурна, че ще работя в Ковид отделение. Сега като разбрах, че отваряме отделение при нас, бях първа писта.“

Мария Кожухарова: „Така или иначе не сме присъствено в университета, защо да не помогнем на системата. Млади сме, здрави сме. Защо не? Имаме уменията. Не зная дали има по-правилно решение?“

Това са Мария и Александра. Студентки по медицина. Oт година работят в Майчин дом. Помагат на лекарите, сестрите и санитарите. Сега работят в Ковид отделението с родилки.

Мария Кожухарова: „Основно се занимаваме с изпълняване на назначенията - пациентите, лекарствата, следим виталните показатели, като кръвно, пулс, взимаме кръвни показатели, разчитаме ги понякога.“

Какво правихте на този 8-ми декември?

Александра Бъркалова: „Бях нощна смяна, помагах на пациентите, правих назначения, подписвах документи, приемах пациенти.“

Наскоро 23-годишната Александра преболедувала вирус  - с пневмония.

Александра  Бъркалова: „Аз първо бях и абсолютно сигурна, че няма да се разболея изобщо, но все пак ме изненада вирусът. Бях болна десетина дни. Бях на два антибиотика, на кортикостероиди. Вкъщи не стигнах до болница. Но беше доста неприятно. Просто не го очаквах. По-скоро се притесних за близките си, тъй като щом аз го изкарах така - си представям как ще го изкара баба ми, която между другото също го изкара след това.“

След като оздравяла, се върнала на работа - в Ковид сектора. С Мария срещат всякакви случаи.

Мария Кожухарова: „От по-леки, до средно тежки. До много тежки. Хора, които буквално са на ръба на живота си. С които до този етап се справяме адски успешно.“ 

Смените са по 12 часа. Грижат се за 10 родилки с Ковид инфекция.

Мария Кожухарова: „В началото на отварянето на отделението беше някъде 5-ти, 6-ти ден, приехме една много тежка пациентка, първо на дневното дежурство - Александра.“

Александра Бъркалова: „Когато я видях, тя беше с нужда от постоянна кислородотерапия, но не на кислородна маска. Имаше необходимост от механична вентилация, и тогава бях малко притеснена.”

И тогава как се справихте?

Мария Кожухарова: „С работа. Само с работа. И много усилия и работа в екип. Нали от страна на анестезиолози, на гинеколози, акушерки, всички заедно санитарки, общо взето, като можеш да разчиташ на човека преди теб, на човека след теб, и до теб. В момента тая жена тия дни ще бъде изписана. Родила, да, здраво бебе, нали една идея по-рано беше. Но неонатолозите се справиха идеално, бебето не е нито в термо легло. Супер е, само ги чакаме да изкарат една хубава първа Коледа вкъщи.“

Тук са научили, че в медицината, няма – „Аз“. Има ние – като екип. Чака ги още дълъг път. След две години им предстои да станат доктори.

Александра  Бъркалова: „Когато го правиш по собствено лично желание и идва от теб, собствената ти душа, това е твоята мечта – тогава не е трудно.

После още 6 за специализация. А след това? В България или в чужбина?

Мария Кожухарова: „Винаги има хора, които ще заминат. Имам колеги, които са били за това, още от първи курс -  завършвам тук и заминавам! Но това е техен избор. Аз не мога да ги осъдя.“

Някой ден Мария ще стане акушер – гинеколог. А Александра иска да специализира фетална хирургия.

Мария Кожухарова: „Имам огромно желание да остана, да живея и да се развивам тук.“

Александра  Бъркалова: „Със сигурност искам да остана в България. Може би за някоя малък курс, някоя малка специализация, бих отишла, но със сигурност ще се върна и ще използвам опита си.“

Мария Кожухарова: „Защото българския народ го заслужава. Всички ние го заслужаваме.“

Александра  Бъркалова: „Ние си даваме надежда сами на себе си.“

Мария Кожухарова: „Просто знам, че България има изключително добри лекари, които ще успеем всички заедно - те като наши учители, ние като техни студенти – да се справим заедно с всяко едно препятствие.“

Какво научихте от тази една година в пандемия?

Мария Кожухарова: „Че човек трябва да се радва на малките неща. Съвременният човек е свикнал да живее с всички екстри, но всъщност не осъзнава, че той може да намери щастието в много, много, по-малки и примитивни неща. Като например, един приятен разговор, просто да се видиш с приятел или много близък човек, да пиете по едно кафе, просто разговорът да си е вашия разговор.“

Александра  Бъркалова: „Трябва да ценим близките си. И времето с тях. Трябва да си помагаме. Това, което забелязах, че по време на тази пандемия, някак си хората започнаха да си помагат, въпреки че не са толкова близки. Получаваш помощ от хора, от които изобщо не си очаквал да получиш. И това е много хубаво. Проличава си добротата у хората.“