Световните градове на България: Етрополе - истории за величие

Документален филм

Сценарий: Александър Перпелиев
Режисьори: Степан Поляков, Джонас Толкингтън
Оператор: Филип Маринов
Музика: Симеон Германов

С участието на актрисата Диляна Дикова

"Етрополе - истории за величие" е документален разказ за историята и значението на град Етрополе - от древността до днес.

Славната история започва още от тракийското племе трибали, които почти унищожили армията на Филип ІІ край Етрополе.

Етрополе е разположен в живописна котловина, в подножието на връх Баба (1787), в най-източната част на Западна Стара планина, на 87 км от София. Надморската височина на града е около 550 м.
Пътят минава през суровите Старопланински проходи.

В миналото положението на Етрополе е било стратегическо. През двата прохода край града - Златишки и Етрополски - са минавали най-преките пътища, свързващи Тракия и Македония с най-голямата река в Централна и Западна Европа - Дунав.
Днес Етрополе е малък град с население от 12 000 души.

Следите на първото селище тук водят към Микенската цивилизация.
Самото Етрополе възниква през VІІ-VІ в.пр.н.е. като тракийско селище на племето трибали, които са имали богат поминък - земеделие, скотовъдство, минно дело, металолеене, металообработване, добив на злато и сребро от богати залежи в района, грънчарство, керамика, облекло, лов, риболов, пчеларство.

И естествено - коневъдство, с особени умения, което ги прави непобедими за нашествията на Филип ІІ Македонски, два пъти сразяван от трибалите. Но келтите нападат и унищожават всичко, тракийската култура и богатства странно и завинаги изчезват.

През Римската империя градът процъфтява, но след разпадането й е слабо заселен.

Мястото е гранично през Първото и Второто българско царство.
Населението е смесено - има славяни, прабългари, а през ХVІ век се заселват и саксонци, които развиват ковачество и рудодобив.

През ХІV век градът пада под турско робство и става център на рудодобив и производството на желязо за Османската империя.

Етрополе е заможен занаятчийски и търговски център. Белег за това охолство е Арнаудовата къща от 1850, собственост на eтрополския търговец и кожар Николчо Аранудов.

В Етрополе е била Руската област на турския султан.
Градът запада, когато Митхад паша построява нов път, който минава встрани от него.

Особена забележителност е Часовниковата кула, построена от майстор Тодор, после възстановена от евреина Дидо. Всъщност първо е била отбранителна кула заедно с друга - близнак в еврейската махала, разрушена от земетресение. След бедствието евреите напуснали.

Етрополе е арена на съдбоносни битки през Руско-турската война, когато Стара планина разделя воюващите.
Единствените пълководци, преминавали планини при зимни условия са Анибал и генерал Суворов.

Следващият ще бъде генерал-лейтенант Йосиф Ромейко-Гурко, който установява своя щаб на Западния отряд в Етрополе и провежда уникална стратегия с генерал Виктор Дандевил. Днес градът пази паметна почит към генералите Гурко и Дандевил.

През цялата история на града Християнството е съхранено.
В Етрополе има пет православни църкви, разположени така, че погледнати отгоре, образуват Християнски кръст, за който се вярва, че пази града. Ако някоя от църквите пострада, веднага се строи нова на същото място, за да се запази тази симетрия.

Най-старата църква е "Свети Георги" от ХVІІ век. След земетресение от 1749 църквата "Света Петка" е построена отново, но след Освобождението.

"Свети Архангел Михаил" е най-красивата църква, започната тайно и изградена според желанията и с даренията на местните жители.

Манастирът "Света Троица" е обител на вярата, духовността, книжнината, а също и убежище за Левски - някогашният дякон Игнатий. Летописи свързват манастира и със светеца Иван Рилски. Иконата на Света Троица в църквата е старозаветна - с трима ангели.

Етрополе е богат книжовен център с калиграфска школа и постоянна връзка с православния свят. Тук се пази един от най-старите ръкописи от Етрополската школа - Четвероевангелие от 1595. Етрополските ръкописи са ценени и стигат да Атон.

Градът е и родното място на поета Христо Ясенов - представител на Българския символизъм. Единствената му стихосбирка "Рицарски замък" е издадена от библиотека "Книги за малцина" и е редактирана от Гео Милев. Христо Ясенов е един от преследваните жертви след атентата в църквата "Света София" ("Свети Крал"). 20 години след смъртта му е реабилитиран.

Етрополе съчетава история с модерност и пази своите традиции. Градът е един от най-богатите ловни райони в Европа.