Заловен посред нощ, окован в белезници, а после изправен пред американски съд. Николас Мадуро вече не е президент на Венецуела. Новина, която милиони противници на режима му, в страната и чужбина, посрещат с надежда за промяна. Но една от най-известните венецуелски журналистки не бърза да се радва.

БНТ: Щастлива ли сте, че Мадуро вече го няма?

Лус Мели Рейес: „Имам смесени чувства. Мадуро беше диктатор. По негово нареждане хора бяха измъчвани и пращани в затвора. Заради неговия режим осем милиона венецуелци живеят зад граница. Като журналист осъждам диктатурата му - това ми е работата, да показвам какво става в страната. Но не мога да се радвам на цената, която плащаме, за да бъде свален от власт. Намесата на Съединените щати създава сложна ситуация не само за Венецуела, която сега вече е нова американска колония, а и за други държави в нашето полукълбо“.

Рейес отразява събитията във Венецуела от началото на 90-те. Но режимът на Мадуро преследва и нея. Затова емигрира. Печели международната награда на Комитета за закрила на журналистите. Филипинската ѝ колежка Мария Реса я спомена в речта си, когато получи Нобелова награда за мир през 21-ва. Сега Рейес живее в Съединените щати. С Мадуро пак са на една територия.

БНТ: А какво искат Щатите?

Лус Мели Рейес: „Според мен те искат три неща. На първо място това е демонстрация на сила. И никой не може да направи нищо - Колумбия, Бразилия, Мексико, никой. Тръмп показва как възнамерява да прилага доктрината Монро, за да поддържа контрол в тази част на света. Това значи, че Тръмп печели - Америка е силна и може да прави каквото си иска. Другата им цел е да управляват нефта и други ресурси на Венецуела“.

И трето - според Рейес Америка иска да покаже на света, че когато заплашва със сила, не се шегува. Но отстраняването на Мадуро само по себе си няма да спаси венецуелците от инфлацията, безработицата и крайната бедност.

БНТ: Свобода ли значи това за Венецуела или още несигурност и нестабилност?

Лус Мели Рейес: „Това е отличен въпрос, защото в момента няма как да кажем, че Венецуела върви по пътя към демокрацията. Този преход прилича на вътрешно пренареждане. Това не е смяна на режима, не е демокрация. Изглежда по-скоро като начин да се възстановят взаимоотношенията със Съединените щати. Но авторитарният модел, построен във Венецуела, и системата на потисничество си остават там“.

Да празнуваш във Венецуела е забранено. Никой не може да изразява свободно позицията си. Граждани даже бяха арестувани за съобщения в платформата Уатсап. Освен това 23-ма журналисти бяха задържани. Репортерите на терен се опитват да си вършат работата, да събират информация. Но от съображения за сигурност избягват да си показват лицата. Вместо от Венецуела много чуждестранни журналисти отразяват събитията от град Кукута в Колумбия, който се намира на границата.

БНТ: А какъв е пътят към демокрацията за Венецуела?

Лус Мели Рейес: „Все още не го виждаме ясно, но се открива възможност. Според мен минава през три стъпки. Властта трябва да освободи политическите затворници. Също трябва да бъде осигурена амнистия за политически активисти, правозащитници и журналисти да се завърнат в страната. И накрая - трябва да отворим вратата за истинско преходно правителство, в което да участват различни представители, включително членове на сегашната власт, но и на демократичните сили. Нуждаем се от международна подкрепа, за да създадем такова пространство във Венецуела и да се справим с разделението“.

БНТ: Кога ще те завърнете у дома?

Лус Мели Рейес: „Аз ли?... Не сега“.

Вижте видеото.