Терапевтът-цигулар - история за болест и душа

Преддверието на Психиатрията в Александровска болница. Делничен ден, когато светът навън се бори с трафика, амбициите, времето. Точно тук и сега животът изглежда по-хубав от онзи отвън.

Проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на Александровска болница: Хората, които не са подготвени, че ще намерят такова нещо - музика и концерт, в първия момент се сепват и после разбират, че това е нещо изключително...

Музикантите от Нов симфоничен оркестър не идват за първи път в Психиатрията. Други също са свирили пред специалната си публика. В основата е Цветина Панайотова.

Терапевт с рядка специалност. Сменила световните сцени като цигулар с медицината. Нарича себе си „щастлив възвращенец“ в България:

Цветина Панайотова, терапевт в Александровска болница: Абсолютно да! С много ясно съзнание, с огромно желание се върнах. За много хора, включително за част от роднините ми, това е абсолютно непонятно, срамно едва ли не. Нали сте чували това с „птиченцето, дето каца един път на рамото. Но никога не съм съжалявала за това, че съм се върнала.

Цветина е цигулар от 4-годишна. На 8 печели международен конкурс в Чехия. После е стипендиант в Лондон. Има множество награди като музикант.

Изглежда е пораснала твърде бързо. Докато е извън България, започва да се интересува от това как музиката помага в медицината. Как лекува. Завръща се в страната ни с идеята да въведе нещо рядко, което по света отдавна съществува.

Сблъсква се със стигмата, че е непрестижно да смени сцената с психиатрията.

Цветина Панайотова: Аз имах желание да правя това и на такова място, доста преди това се случи в действителност. И едно от нещата е това, което вие казвате – стигмата, кой ще дойде да работи на такова място.

Тя е специализирала терапия на хора в кома. Била е единствената надежда за някого. В последната година е помагала на доброволни начала в ковид отделенията. На лекарите и техните пациенти. Там, където всички имат нужда да забравят за малко смъртта.

Проф.Вихра Миланова: Мисля, че не трябва да ги забравяме, дължим им това, особено на лекарите които са напърва линия от самото начало.

Цветина Панайотова: Иска ми се така повече хора да имат съзнанието, че за каквото и останало да се трудим ежедневно, не би имало смисъл, ако допуснем да загубим човешкото. От много хора в този период излязоха много неприятни качества поради притеснения, нерви, страхове поради по-тежки работни ситуации, загуби лични. От друга част от хората пък излязоха изключително прекрасни качества,които може би не сме забелязвали, не сме имали шанс до момента.

Качества, които ни помагат да оцелеем заедно. Емпатия. Задружност. Това да правим нещо в екип. Да имаме обща цел. Да се борим заедно. Да си помагаме. Едни такива съвсем човешки неща, които не винаги са били крайно необходими, но в такава ситуация могат да бъдат решаващи и спасителни.
 
Когато има нужда да спасява себе си, прави нещо с ръцете си. Сега изработва мартеници с пациентите в психиатрията. Прави неща, които  обича да раздава. Толкова много хора са забравили какво е.

Цветина Панайотова: Със сигурност носи повече радост от това да получиш. Понякога свири отново. Като музикант от акустичната група  Точка.бг. Сега е терапевт, но не е забравила, че от цигулката започва всичко.

Цветина Панайотова: Да, аз съм гост-музикант на групата, обикновено всичко, което е с цигулка, аз съм цигулката. Не винаги се появявам визуално в клиповете, но с огромно удоволствие правя музиката.
Като човек доста пътувал по различни места по света, като музикант, ученик, студент - винаги голямата ми мечта е била -  простички неща, които съм харсвала другаде - защо да не дойдат при нас?

В тези минути в преддверието на психиатрията няма болни хора. Има хора, които слушат музика заедно.

Понякога, за да промениш много, е нужно много малко. Някой да се осмели да бъде там, където никой друг не иска да бъде.

 
Автор: Катя Тодорова
Оператор: Михаил Врабчев