В последно време светът е все по-зает с големите сили, с разпределение на новите им роли и със сложни геополитически игри, в които неизменно е заплетено името на Украйна. Светът като че ли забравя, че ходът на войната тежи на плещите на обикновени украинци, които се представят само с малки имена, но са способни на големи дела. Не е нужно да участваш в сражения, за да се превърнеш в герой. Можеш да го постигнеш тихо и упорито, дори от дома си. Така твърди Анастасия от Киев, с която се срещнаха и разговаряха Милен Атанасов и операторът Миглена Гайдарова.

Анастасия живее в един от западните квартали на Киев в скромен апартамент със съпруг, две дъщери, едната от които осиновена, и три кучета, едно от които изоставено и спасено.

В жилището ѝ са струпани кашони със стотици окопни свещи, които са особено ценни за украинските войници на фронта.

БНТ: Как ви хрумна идеята да изработвате тези свещи?

Анастасия: Запитах се как и с какво мога да помогна. За окопните свещи се нуждаехме от консервни кутии. Започнахме да ги събираме. След това ги занесохме на един човек, който умееше да изработва свещи, и той ни научи как се правят. Когато разбраха, че правим окопни свещи, хората започнаха да ни предлагат парафин от изгорели свещи. Все повече и повече хора се ангажират в това. И така започнахме да правим окопни свещи в нашито жилище.

БНТ: А как войниците използват тези свещи?

Анастасия: Топлят се и си изсушат дрехите. Тази свещ, например, може да гори близо два часа. Иначе има и по-големи свещи, които горят по пет часа. Изглеждат примитивно, но помагат много на хората в окопите, където температурите нощем падат до минус 15 градуса.

БНТ: Значи, слагате подложка, навивате парче картон и заливате с парафин. Това ли е технологията?

Анастасия: Много хора в Украйна приготвят такива свещи, защото наистина има нужда от тях. От една страна, това е много лесен процес, но когато режете парчетата картон дълго време, това е изтощително за ръцете. Освен това металната кутия, в която се налива парафинът, трябва да е много добре почистена. Много е важно, защото не бива да остават миризми и налепи. Ако има много дим от свещта, това може да е опасно за нашите войници, не само за тяхното здраве. Димът може да издаде местоположението им.

Анастасия е икономист по образование. Работи дистанционно от дома си. Заедно със съпруга си посвещават вечерите, понякога и нощите на окопните свещи. Почивните дни също. Е, не всички. Защото веднъж седмично тя и кучетата й помагат и на войници, които се възстановяват от раните си, физически и психически.

Анастасия: Моите кучета имат различни истории, защото дойдоха у нас вече пораснали. Не като малки кученца. Последното е овчарка. Предишните й собственици са били и медицински работници. Напуснали са жилището си край Киев и са били принудени да я оставят. Съпругът ми, който много обича кучета, прибрал овчарката. Отделихме й време, за да я обучим и за да й помогнем да се адаптира. Имаме също и две хъските отпреди. И по време на обучението на кучетата се срещнахме с хора, които помагат на нашите войници и започнахме да ходим с тях близо до един рехабилитационен център. Получихме предложение да подкрепяме войниците, като им позволяваме да се разхождат и да играят с кучетата. В живота, когато се опиташ да помогнеш по някакъв начин, самият живот също те подкрепя. Хората от центъра подкрепиха нашата инициатива и кучетата ни вече участват в специална терапия. Стана така, че специалисти, които работят с животни при терапии от такъв тип в други страни, сега идват при нас не за да ни споделят опита си, а за да се учат от нас, от украинците, как да работят с кучета за подобряване на състоянието на войниците. Наблюдаваме подобрения във фината им моторика, в емоционалното им състояние. Кучетата по природа са такива, отдават положителната си енергия. Затова и сеансите при терапията с тях са ограничени до 45 минути, тъй като животните се изтощават. Ние работим съвместно с психолози и заедно разработваме индивидуален план за терапия за всеки пострадал войник. Специален принос в терапията има едното от хъскитата, което е сляпо, но се ориентира чудесно по слух и обоняние. Да, кучето помага много при терапията, особено на хора с наранявания на лицето. При такива травми, с частична или пълна загуба на зрението, това куче се оказва ценен помощник. Общуването с него може да промени живота на пострадалите, да им върне радостта от живота. Вече имаме опит с хора с подобни травми. Някои от тях след няколко сеанса добиват достатъчно самочувствие, за да се върнат до дома си, да продължат напред.

БНТ: А как войната промени вашия живот?

Анастасия: Целият ми живот отпреди войната се промени. Със семейството ми обичахме да ходим на планина, но вече не е възможно да пътуваме. Войната продължава от дълго време. Имам предвид, че тя е започнала много преди 2022 година. И в окупираните територии живеят хора, които не бих казала, че са променили разбиранията си, но вече не знаят кое е правилно и кое не е. Например моят съпруг има дядо, който е от Олешки, Херсонска област. Той е живял две години под окупация. Сега той е в Киев и ние се грижим за него, защото е много възрастен. Той си спомня времената от Втората световна война. Районът, където е живял, е бил три години под окупация, но тогава е можел да ходи на училище, да ходи до магазина, да общува с хората. А сега това, което се случи през 2022 е ужасно, защото няма ток, няма лекарства, хората са тероризирани по улиците, нахлуват в домовете им и хората са принудени да напускат къщите си. Все повече се притеснявам, че хората, които остават в окупираните територии, ще трябва да ги напуснат, защото животът им е в опасност. Хората могат повече, отколкото си мислят. Войната ми показа, че мога повече, че е възможно да работя повече. Показа ми, че съм патриот. Не бих казала, че съм била такава преди, но сега съм наясно. Аз съм тук, аз съм в Киев, в Украйна и не искам да напускам страната си.