Това, което никога няма да се повтори – театралният режисьор Робърт Уилсън

Театралният режисьор Робърт Уилсън, една от легендите на авангардния театър, подготвя "Бурята" на Шекспир в Народния театър. Бойко Василев се срещна с него.

- Господин Уилсън, театралната постановка може ли да бъде безсмъртна?

Робърт Уилсън: Не! Не! Моята работа никога няма да бъде повторена от друг. Шекспир е очаквал годините да преразглеждат творчеството му. Така и стана. Но моята опера „Айнщайн на плажа“, която създадохме с Филип Глас, е продукт на времето си - 60-те. Тогава изкуство се правеше в галерии, по улици, гаражи и покриви. Беше революция! Тези творби обаче не бяха за бъдещето. Бяха рожба на своето време.

- Натъжава ли Ви това?
Робърт Уилсън: Не, не, не! През 72-ра в Париж, в началото на кариерата си, направих 24-часова постановка в Опера Комик. Една година я подготвяхме, едно денонощие я играхме и знаехме, че няма да се повтори! Така виждаш нещо неповторимо, като падаща звезда.   

- Това ли прави театралната постановка толкова велика, мощна, различна?
Робърт Уилсън: Ами, животът е такъв! Днес е различно от вчера. Ето, заслушвам се… Тези дребни шумове, които долових, никога няма да се повторят.

- Бавността във Вашите постановки нарочно ли е в противовес на невероятната забързаност на живота ни?
Робърт Уилсън: И да, и не. Работата ми е съзнателна времево-пространствена конструкция. В „Бурята“ на Шекспир започвам със светкавици: много бързи действия на сцената, шумни звуци. Следващата сцена е изключително тиха, в покой, с много малко светлина.

Той сравнява това с музика. Ранните му творби са изцяло неми. Французите ги наричали „няма опера“: тишина със структура. Освен театрален режисьор, Боб Уилсън пише, рисува, вае. Създава творби от танц, светлина, скулптура, музика, текст и преди всичко движение.

Робърт Уилсън: Тялото е като батерия с различни енергии. Това! Се! Изживява! А не идва от разсъждение. В моя театър мозъкът е мускул; наподобява животно. Как се приближава куче към птица? Ослушва се с цяло тяло, нали? За мен времето няма понятие. Ние го преживяваме. И то не с мозъка, а с тялото. Да, мозъкът е мускул.

Уилсън разбрал това на 26. Срещнал се с един психолог, осиновил едно глухонямо момче и видял как изкуството може и без думи. Така младежът от Тексас решил да прави театър.
 
Робърт Уилсън: През 67-ма ми повлия една среща. Д-р Даниъл Стърн ръководеше Факултета по психология на Колумбийския университет. Изучаваше предвербалната комуникация между бебета и майки. Бебето се разплаква, майката се протяга, взима бебето и го успокоява. Стърн го заснел и забавил каданса. Разделил една секунда на 24 кадъра. В 8 от 10 случая първата реакция на майката в първите два кадъра е следната: (показва). Тя се нахвърля върху бебето си! В следващите 2-3 кадъра майката се променя, бебето - също, в следващите 2-3 – отново.

Само за една секунда се сменят толкова много реакции. Толкова сложно, комплексно и бързо променливо нещо е движението.

Робърт Уилсън: Може би тялото се движи по-бързо, отколкото си мислим. Знаете, аз осинових глухонямо момче на 13. До 110 децибела не чуваше нищо. Никога не бе ходило на училище и не знаеше нито една дума. Беше ми любопитно как мисли. Аз мислех в думи, той – във визуални сигнали. Така разбираше света. Беше високоинтелигентен. Но го смятаха за бавноразвиващ; не разбираха, че проблемът е в глухотата. В движението обаче има език и глухонямото момче го тълкуваше без проблеми! Това промени живота ми. Никога преди не бях и помислял да се занимавам с театър. Написах 7-часова пиеса. Изобразих наблюденията на момчето и нещата, които той виждаше, а аз, твърде зает да слушам, пропусках.   

Следвайки Брехт, режисьорът казва: актьорът не трябва да се прави на естествен. Знаем, че играе. Да играе тогава!

Робърт Уилсън: Докосвам челото си - то е топло. Докосвам стъклото на часовника си – то е по-хладно. Това е истината! Няма нужда да я изразявам, чувствам я.   Ето: „Трябва да платиш наема (Показвам колко съм зъл!)“ „Не мога да платя наема!“ „Трябва да платиш наема!“ „Не мога да платя наема!“ Вие знаете, че актьорът играе. Нека играе! Ето това е истината. Натурализмът на сцената е лъжа.  

-Работили сте с големи актьори, от Марлене Дитрих до Лейди Гага. Вярвате ли в звездите? Или единствената звезда трябва да бъдете Вие, театралният режисьор?
Робърт Уилсън: Аз трябва само да помогна на актьора да свърши своята работа. Давам само формални насоки – по-бавно, по-бързо, по-твърдо, по-нежно, по-остро. От 55 години в театъра нито веднъж не съм казал на актьор какво да мисли или чувства… Смисълът на творчеството е да зададем въпроса “Какво е?”, а не да кажем какво е. Ако знаем какво правим, какъв е смисълът да го правим изобщо?   

- Какво мислите за българските актьори?  
Робърт Уилсън: Невероятни са, страхотни. В Народния театър има страхотен екипен дух. Работата ми не е само с актьорите, но и с осветителите, техниците, декора, грима. В моя театър всички елементи са еднакво важни.    

В Народния театър той прави „Бурята” на Шекспир. Уилсън обича класиката. Пише своите авангардни пиеси в класически форми. Класическата им структура напомня Шекспир и Вагнер, доказва той.

Робърт Уилсън: Чували ли сте за американския творец Доналд Джъд? Постави сто куба от неръждаема стомана два на два метра в Западен Тексас. Питаха: “Това скулптура ли е?”. Да! Написах статия, че и след 500 години тя ще бъде интересна, като пирамидите. Защото беше класическа форма. Моцарт е класика. Шекспир – също. Романтиците ще изчезнат, не и класиците. Вижте китайците, египтяните, маите, гърците. Какво е останало от тях? Класически форми и фигури. Същата математика използва Доналд Джъд. Винаги ми е харесвал Сократ: “Бебето се ражда, знаейки всичко, а ученето се състои в припомняне, преоткриване”. Все си мислим, че откриваме нещо. Но всъщност преоткриваме класиката. Тя ще оцелее и в бъдеще. Авангардът представлява преоткриване на класиката.

- Герои на Ваши пиеси са Айнщайн, Сталин, Фройд. Имат ли обща черта?
Робърт Уилсън: Правих „Житие и битие на Йосиф Сталин“, „Житие и битие на Зигмунд Фройд“, за Айнщайн, за Мари Кюри. Като при древните гърци: те създавали пиеси за боговете на своето време. А Мерилин Монро е богиня на нашето време, Сталин – също, бил той добър или лош бог. Ако кажа “Джим Джоунс”, никой не знае кой е. Но знаете Алберт Айнщайн или Йосиф Сталин. Така отивате на театър със споделени знания.

- Какво може да убие театъра – социалните мрежи като Фейсбук, пандемии като Ковид, пренебрежението или глупостта?
Робърт Уилсън: Не можете да убиете театъра. Няма как. В подсъзнанието на човека е заложено да се събира с други хора. В театъра сяда до някой с различни политически виждания, с различна социална, икономическа, религиозна история. Събират се за кратко, изживяват нещо заедно и си тръгват.  

- Започнах с безсмъртието, за да разбера отношението Ви към времето. Вие казахте, че то не е понятие. Че мозъкът е мускул. Но кое от Вас все пак ще живее вечно?
Робърт Уилсън: Може би нищо. Нещата се променят бързо и за кратко... Това няма значение.