Трудният път на Западните Балкани към ЕС

Каква роля играе войната на Русия в Украйна за присъединяването на Западните Балкани към ЕС?

Николай Кръстев търси отговор в интервю с Мирослав Лайчек, специален пратеник на ЕС за диалога между Белград и Прищина.

Благодаря Ви много, г-н Лайчек, че гостувате на Българската национална телевизия.  Кажете ни, готови ли са Западните Балкани да бъдат приети в Европейския съюз?

Западните Балкани започнаха да губят доверие в европейското бъдеще, тъй като Европейският съюз не само не беше винаги сериозен в отношенията си, но и декларирахме, че подкрепяме разширяването, а в последните 10 години, държавите не видяха много от тази голяма подкрепа. Дори напротив, ние чухме изявлението на тогавашния председател Юнкер, който каза, че няма да има разширяване по време на мандата му и т.н. Така че сега, разбира се, като няма задача, тогава няма и подкрепа за европейските сили. Днес се намираме в много подходящо време за това. Малко е парадоксално, защото се случи като следствие от войната в Украйна и намесата на Русия в изборите. Европейският съюз осъзна, че не може да си позволи да действа безразсъдно. Затова сега ЕС се подготвя да приема нови членове. Важното е Западните Балкани да повярват в това и да ускорят този процес. Подходящият моментът е настъпил и не бива да го пропиляваме.

Говорите за руската агресия в Украйна. Как тази агресия се отрази на Западните Балкани, тяхното присъединяване и изобщо какъв риск представлява за разширяването?

Ще ви кажа, че въздействието върху региона беше парадоксално „добро“. Не заради агресията, разбира се, а защото не мисля, че Европейският съюз щеше да се събуди, за да разбере, че не ще можем да оставим Западните Балкани да чакат твърде дълго. Така че това означава, че именно агресията съживи темата за разширяването и я върна в дневния ни ред. Второ, то направи процеса отново политически, защото през всичките тези години процесът на присъединяване към разширяването беше сведен до като погледнете преговорния процес, кои са ключовите преговорни глави, кои са критериите, бенчмарковете, но сега всички разбраха, че по-скоро става въпрос за ценности. Затова привеждането на региона в съответствие с европейската политика за външна сигурност се превърна в един от най-значимите въпроси. Същото е валидно и за много държави членки, защото когато ги оценяват, те вече ги разглеждат от гледна точка на войната и на това, къде се намират страните по отношение на тази война. В крайна сметка казвам, че ако това ще бъде крайният ефект, то той е положителен. Европейският съюз ще подходи сериозно, а и аз не подценявам интереса на Русия на Балканите, но съм сигурен, че Европейският съюз е най-добрият вариант за региона. Така че, ако докажем, че сме сериозни, а в момента точно това правим , тогава няма за какво да се тревожим.

Г-н Лайчек, виждаме, че диалогът между Белград и Прищина върви много бавно. Какво мислите за този диалог? Има ли напредък през последните четири години? Успяват ли да разговарят двете съседни държави?

Трябва да има желание за нормализация, а такова на този етап не се наблюдава. Европейският съюз е посредникът. Подготвяме условията, да няма възможности за манипулации, но знаете ли, има една стара поговорка, която казва, че можеш да докараш водата, но не можеш да го накараш да пие. Ние докарахме водата, предложихме споразумението, както и приложение за изпълнение, но в същото време се изправяме пред много кризи, ескалация на напрежението в сферата на сигурността по места. Също така виждаме, че обществата не са наистина положително настроени към нормализирането, защото ако двамата лидери се споразумеят за нещо, това се посреща с критика у дома, от тяхната опозиция. Затова е наистина важно лидерите на опозицията, партиите, обществата, неправителствените организации, да разберат, че този процес е неизбежен, че той е от решаващо значение за европейското бъдеще, и затова трябва да подкрепят този процес на нормализиране. Постигнахме, обаче, и конкретни неща в областта на признаването на документите за самоличност, регистрационните номера, много важна сделка в областта на енергетиката, за да може хората да плащат за енергията, която използват и разбира се споразумението, което е платформа и път за бъдещето. Да, надявах се, че една година след постигането на това споразумение щяхме да сме постигнали много по-голям напредък в неговото изпълнение. За съжаление, това не е така. Но въпросът не е дали, а кога и аз наистина вярвам, че това ще се случи.

Как ще коментирате готовността на Сърбия да напусне Съвета на Европа, ако към организацията се присъедини Косово? Това нов проблем ли е за Западните Балкани?

Вижте, Съветът на Европа е уважаван партньор на Европейския съюз и стандарт, установен по отношение на върховенството на правото, правата на човека, правата на малцинствата, но също така е различна организация и страните членки на Съвета на Европа трябва да вземат решение, а ние не искаме да се произнасяме по този процес, защото, както казах, Европейският съюз не е член на Съвета.

Виждаме, че Косово все още не е съгласно да бъде създадена асоциация на сръбските общини и че не иска да се използват сръбски динари в северната част на страната. Как това се отразява на авторитета на Косово?

Както знаете, това споразумение предвижда Сърбия да разпусне своите силови структури и да интегрира в Косово правната система, особено полицията и съдебната система, а Косово от своя страна, чрез Асоциацията на сръбските общините, общините с преобладаващо сръбско население ще осигури институционална защита на сърбите в Косово. Това беше договорено между двете делегации още през 2013 г. Това споразумение беше ратифицирано от парламента на Косово. Така че това е правно задължение и това се превърна в пречка, защото, разбира се, докато няма напредък по създаването на Асоциацията, Сърбия, разбира се, едва ли ще постигне напредък по нещата, които се очаква да предостави. Имахме много дискусии за това какво не трябва да бъде тази асоциация. Ето защо изготвихме статута за учредяване на асоциацията и го представихме на двете страните през октомври миналата година. Така че е много ясно какъв е ключът, какво не трябва да бъде, обсъдихме и каква ще е ролята на тази асоциация. Наистина е важно да създадем нещо, което е европейско, а не нещо, което не би работило в нито една европейска страна. Но също така за мен, когато поех този процес, това беше наше правно задължение, договорено в миналото, и разбира се, договореното трябва да бъде изпълнено. Съгласно принципът на /не се чува – бел. прев./

Последен въпрос. Как се възприема България в региона на Западните Балкани?

България географски е част от региона, тя е на Балканите. Географски и политически е член на Европейския съюз и Алианса. Така че, тя има много знания, много опит и мога да свидетелствам, че когато България говори за региона, държавите слушат, защото България познава много добре процеса отвътре. Ето защо тя може и трябва да служи като модел за подражание за останалите държави. Вие имате сравнително пресен опит от интеграционните процеси, които са неразделна част от успешната интеграция, а това също е нещо, от което другите държави се нуждаят. Така че Ви насърчавам да бъдете добре дошли всеки път, когато темата е на дневен ред и да споделяте своя опит и своето ноу-хау с партньорите Ви в Западните Балкани.