Умберто Еко - библиотеката на света

Документален филм

Режисьор: Давиде Ферарио

"Умберто Еко - библиотеката на света" е уникално пътешествие във внушителната библиотека и познание на Умберто Еко.

Умберто Еко е средновековен изследовател, семиотик, критик, лектор, лунатик, пневматик, вълшебник, писател и най-вече читател, с любопитен и изпитателен поглед към всичко - от древността до днес.

Роден е в Александрия, на 5 януари 1932. Починал е в Милано, на 19 февруари 2016.
За около 50 години от своя живот събира 50 000 книги във внушителна лична Библиотека.

Библиотеката е почти разполовена - с 30 000 издания в неговия дом в Милано и 20 000 във вилата му в Урбино.

Пътешествието сред книжното наследство разкрива не само история и литература от развитието на света, но и много от самия Умберто Еко - от "библиотеката на неговия ум".

В обиколката се включват колеги, съвременници, съмишленици, последователи.

Всички единодушно утвърждават, че:

"Книгите са универсално хранилище на човешката памет".

И разобличават надеждността на съвременните технологии, които дори ограничават паметта, защото нещо "записано и изпратено", вече няма нужда да се помни.

Посочват се книги на 500 години, които изглеждат като току-що отпечатани, със запазено и достъпно съдържание, за разлика от днешните компютри, които не могат да четат старите дискети (флопидискове).

Не е ясен и срокът на компакт дисковете (CD). Виниловите плочи още се слушат и преживяват ренесанс ' по-качествени и търсени от ценители.

"Библиотеките са едновременно фикция и реалност", казва Умберто Еко.
И веднага провокира: "Някои сякаш се раждат обсебени от възприятието за реалност. Но съществува ли изобщо реалност?"

Мислителят Еко ревизира философски теории и исторически събития - провокира, критикува, информира и забавлява, задава въпроси, но не дава отговори, а примери и сюжети. И изисква внимание с още мисъл.

Започва да пише романи късно, почти 50-годишен, и случайно.

Началото е с "Името на розата" 1980, появил се от кратък мистериозен разказ.

Следва "Махалото на Фуко" 1988, който развенчава Дан Браун и "Шифърът на Леонардо" (или "Кодът "Да Винчи").

Продължава с още сложни и забавни сюжети, които съвсем не водят към установените "истини" в теории, учебници, конспирации и попкултура.

Често се позовава и цитира аржентинеца Хорхе Луис Борхес:
"Винаги съм си представял, че раят е библиотека".
"Всъщност, не съм сигурен, че съществувам"
"Аз съм всички писатели, които съм чел..." Х.Л.Борхес

С нестихващо любопитство Умберто Еко пътува в познанието и се удивлява в много посоки - от комикси до библии.

И пояснява: "Да бъдеш интелектуално любопитен, означава да си жив. И повярвайте ми, много хора не са". Умберто Еко

Всяка книга и роман на Еко също е пътешествие - с остроумие, тайни и парадокси - "Баудолино" 2000, "Пражкото гробище" 2010, "Нулев брой" 2015, "Хроника на едно течно общество" 2020, "Островът от предишния ден" 1994...

"Паметта е душа", казва Умберто Еко.

"Когато казваме "аз", това означава нашата памет".

Фундаментално писателят я разделя на три стълба: първият е растителен, защото книгите се получават от дървесина, а преди това от папирус; вторият е органичен - човешкият мозък; третият е силициев и най-несигурен, съвсем нов и засечен в провал.
Въпреки това той препоръчва на "пишещите братя" да правят справки в Интернет, да не бързат, да сверяват факти, дати, места, имена...

Любопитно лично разкритие е, че след смъртта му семейството намерило в Библиотеката на Умберто Еко чифт бели ръкавици, които никога не били използвани, вероятно защото е обичал да усеща книгата в ръцете си.

От хранилището на паметта научаваме и за някои образователни парадокси:

- за Атаназиус Кирхер, йезуит с голяма жажда за знания, известен повече с грешен превод на египетски йероглифи в голям труд, който въпреки това съдържал ценни данни и описания;

- за препис на трите тома на "Годениците" на италианския литературен патриарх Алесандро Мандзони от младеж, който решил да използва "по-кратки думи", за да спести място и време;

- за младия студент Умберто Еко, който винаги пропускал финала на театралните спектакли, за да спази вечерния час. По-късно в живота се запознал и сприятелил с човек, който продавал билети за театър и затова винаги пропускал началото на пиесите.
Срещата им може би не е случайна - уникална или загадка, Еко обича необяснимите неща и несъществуващите места, които човекът създава.

"Твърде много неща заедно произвеждат шум, а шумът не е инструмент на познанието". Умберто Еко

Библиотеките говорят в тишина и реално са живият музей на човешкия интелект, "в развитие"..

*Първият роман на Умберто Еко е екранизиран в култовия исторически трилър

"ИМЕТО НА РОЗАТА"

Филмът "Умберто Еко - библиотеката на света" съчетава архивен и нов материал, заснет на Биеналето във Венеция през 2015, с личното участие на Умберто Еко.

Златна Романова

В София е създадено първото Почетно място за Умберто Еко, по идея на Даниел Вълчев.

Откриват първата в света статуя на Умберто Еко в книжарница в София| БНТ Новини