Уроци за живот и смърт – годината на доктор Тома Томов

Може би тази година ни отдалечи един от друг, за да станем по-близки.
Или пък ни раздели повече. Всеки живее в своето изпитание.
Тези, които обаче живяха с изпитанията на другите, често оставаха скрити.
Доктор Тома Томов има много спасени пациенти в едно от най-тежките ковид отделения - това в "Александровска болница". Малцина знаят как изглежда. Чували са само гласа му. Сега ще видят за първи път своя спасител. Има хубаво чувство за хумор. Признава, че за него това интервю е по-голямо изпитание от изминалата нощ в ковид отделението.

БНТ: Всъщност какво научава човек за смъртта и живота от пациентите?
Д-р Тома Томов - специалист по инфекциозни болести, началник на COVID-отделението в УМБАЛ „Александровска“: Научава, че всяка една минута е важна. Всяко поемане на дъх. Всяка минута. Всяка усмивка. Всяка добра дума. Въобще научава се да цени малките неща. Красотата на живота е в това - в малките неща. Едната усмивка. Слънчевият ден. Дъждът. Добрата дума. Научава тези неща...“
 
В началото на пандемията, когато събрали екипа им, били като непознати. Сега са като семейство, в което всеки има значение. Имат периоди, когато не са излизали от ковид отделенията със седмици. Без да знаят нищо за позора и славата на околния свят.

Д-р Тома Томов: „Аз лично никога няма да мога да свикна със смъртта. Определено всяка една човешка съдба и всяка смърт оставят в нас, така да се каже, черта. И е трудно. Трудно се приемат загубите. Трудно се приема загубата на човешки живот. Това е причината, по която искам да помоля всички хора, които не вярват, поне да се опитат да спазват мерките, за да спасим най-рисковите групи от хора, които могат да загубят живота си...“
БНТ: Плачат ли понякога лекарите?
Д-р Тома Томов: Да.
БНТ: Случвало ли ви се е?
Д-р Тома Томов: Да, случвало се е.

Има моменти, когато трябва да помълчиш - от уважение към скръбта, защото много често от много шум уморяваме и себе си, и думите.

БНТ: Най-милите жестове за Вас кои са?
Д-р Тома Томов: Един от последните е Сотирка. Една дама с онкохематологично заболяване, която беше наша пациентка и, за съжаление, загина, но остави последната си пенсия в името на това, че сме я лекували.
БНТ: Вие никога няма да я забравите, нали?
Д-р Тома Томов: Не,не!
БНТ: Помните ли какво сте си говорили с нея?
Д-р Тома Томов: Да, искаше да отиде на сватбата на внучката си, която е догодина. Говорихме си за нейния живот, как е протекъл, за дъщерите й, за работата й, за нещата от живота. Да, няма да я забравя. Има много такива пациенти.“

За доктор Тома Томов хората не са статистика. Затова той ще помни завинаги хора като 82-годишната Сотирка Събева. Ще се усмихва на снимките в медиите, където актьорът Владимир Пенев е облякъл тениска с неговия лик.

Д-р Тома Томов: „Благодаря на Владо Пенев за този жест, наистина съм трогнат, благодаря от сърце и му желая да бъде здрав. Ние се видяхме в едно трудно за него време - по-скоро аз го видях, той не можа, защото аз бях със съответните лични предпазни средства. Радвам се, че всичко завърши добре, че той е добре, че е здрав и му желая всичко най-добро в бъдеще.“

Доктор Тома Томов се чувства на мястото си. Винаги е искал да бъде инфекционист. Не са му липсвали възможности да замине. Да изкарва повече пари. Иска да бъде лекар и на онези, които ги нямат. Вярва в науката и ваксините, защото те са спасявали човечеството неведнъж.“

Д-р Тома Томов: "Аз вярвам повече в доброто, отколкото в лошото у хората. Изначално във всеки един предпочитам доброто, отколкото лошото у хората. Изначално във всеки един предпочитам да виждам доброто. Някак си светът е по-добър по този начин. Някак си ежедневието ни е по-добро, ако виждаме доброто. На всеки ъгъл има нещо лошо. У всеки има нещо по-различно, но предпочитам да виждам по-доброто, колкото и трудно да е това."

С течение на времето, особено в хода на тази пандемия, когато много хора изгубиха живота си, започнах да се радвам на всеки ден, на всяко малко нещо. Започнах да виждам неща, на които преди не съм обръщал внимание. Било то вкъщи, в семейството, било на работното място. Започнах да не обръщам внимание на неща, които преди са ме обърквали, тревожили, ядосвали. Аз смятам, че истинското е по-малкото, простичкият живот.

„Това, заради което трябва да продължим, е спасяването на човешкия живот. Няма по-хубаво нещо от това да видиш как пациентът ти си тръгва от отделението, благодари, стиска ти ръката, или след време се обажда. Просто да благодари..."

„Благодаря“  е  дума с голяма сила. Доктор Тома Томов знае това. Дано и ние да сме го разбрали.

Автор: Катя Тодорова
Оператор: Михаил Врабчев