Борис Ангелов – управител на СУ:

„Това е храм. За мен това е храм. Всяка сутрин пристъпвам тук с невероятно чувство за респект, за отговорност. Свято място. Сакрална сграда.”

Той е управителят на Софийски университет. Грижи се за поддръжката на сградата. Познава всеки сантиметър тук. Всяка пукнатина. И не може да приеме, че храмът се руши.

Борис Ангелов – при стъклописите: „На това място, покривът тече близо 12 години вече, защото това са специални покриви. Те са с медни листове, покрити, над тях нищо не задържа снега…. Влагата се пропуква през бетона и тече върху стената. Оттам се поврежда стъклописа, самите метални рамки на стъклописа се ръждясват и повреждат и това много трудно се възстановява.“

А стъклописите са правени в Германия и България. Цялата сграда е паметник на културата.

Борис Ангелов: „Самата сграда е уникална. Заедно с двете крила Северно и Южно има повече от 40 хил. квадратни метра, около 200 помещения има тук. Необарок стил, стилът е необарок. И това, което виждате не е пипнато откакто е построено. Абсолютно уникален външен вид. Всичко това, което е направено е оригинално.“ Кадри: от фоайето аула, преливка, кадри: показва ни на голяма черно- бяла снимка университета

Борис знае цялата история на университета. Дядо му преподавал зоология тук. След 9- ти септември, проф. Стефан Консулов е арестуван. Лежал в затвора. После го реабилитирали.

Борис Ангелов: „Всички спомени, които имам за него са от майка ми, която ми е разказвала много за работата, за отношението му към университета. Той бил дълбоко влюбен в работата си и в университета.“

Борис наследил от дядо си тази любов. И днес се грижи за университета като за собствен дом.

Борис Ангелов – „С годините става все по- трудно, защото всяко нещо има срок за експлоатация.“

Борис Ангелов – в двора: „Намираме се в Английския двор. Тъй наречения Английски двор, който е в централната сграда на ректората. На последния етаж се намира тъй наречените снегозадържащи елементи. Тези елементи с годините са се развалили. Снегът се изсипва върху улуците, улуците се изкривяват, защото снегът е тежък и цялата вода се изсипва тука. Страшно много пари трябват, за да се поддържа и за съжаление за това е в такова състояние.“

Мазилката пада и пред входа на университета. Студентката Калина още помни инцидент от миналата година.

Калина Шолева: „Падна, отчупи се много голямо парче от мазилката отвън, близо до входа и слава богу никой не пострада, но това за съжаление не е рядко срещано. Вече. Долу пак има заграден участък. В двора на друго място, където се руши мазилката…Също така асансьорите доста често се повреждат тук и това оставя студенти, които са с увреждания и не могат да се придвижат лесно да бъдат лишени от достъп до лекции, тъй като не могат да се качат на горните етажи.“

Тя е 3-ти курс „Българска филология“ и секретар на Студентския съвет. Избрала е да учи тук, заради престижа на университета.

Калина Шолева: „Има един чар, някои колеги дори сравняват Ректората с Хогуъртс, от Хари Потър, заради различните коридорчета, вратички, отвсякъде може да се стигне до всякъде.“

Учи с удоволствие, но й е неприятно, че таванът в библиотеката тече.

Калина Шолева: „Нацупва се. Ами, малко е потискащо някой път. Някои колеги споделят същите емоции. ... това е най- старото учебно заведение, най- престижното в България и е натъжаващо е да го виждаме да се руши.“

Защо е в това състояние?

Борис Ангелов: „Въздиша. Много са причините, желанието за ремонт не е достатъчно. Ръководството на университета винаги, винаги е искало сградата да е в идеалния вид. Но това иска средства за поддръжка. Иска организация, иска специално отношение към университета. Самият университет сам, ние може да се справим, но донякъде. Трябва държавата да отдели. Да има желание, средства, за да може университетът да е в добър вид.“

За това е нужен спешен ремонт. Първо на покрива, а после всичко останало. Борис вярва, че университетът ще бъде спасен.

Борис Ангелов: „Защото е единствен. Най- красивият. Най- хубавият, първият в България. С огромно достойнство е този университет. Това е уникална сграда, никъде я няма. Тука са идвали толкова много хора и са ахкали като видят тази архитектура. Как де не я опазим. Ние сме задължени! Каквото и да ни струва. И колкото и трудно да го разбират някои!“

Кое ви е най- скъпото нещо тук?

Борис Ангелов: Хората. Тези, които работят. Това са уникални хора. Това са хора, които са отдадени на университета, на науката. Това не са хора, които търсят печалба, високи заплати. Това са хора, които в сърцето им е университета! .. … Цял живот човек се учи тука. Това е уникално място, където може да получиш всичко. Каквото желаеш! Духовно разбира се! Усмихва се.“