Важното е кой искаш да бъдеш – Дейвид Страсбърг и най-прочутата актьорска школа

Той наследи баща си. А баща му беше легенда. Всеки в Холивуд знаеше Лий Страсбърг. Неговата актьорска школа създаде величието на Мерилин Монро, Пол Нюмън, Ал Пачино, Робърт де Ниро.

БНТ: Можете ли да вземете някой от улицата и да го направите звезда?

Дейвид Страсбърг: Ами първо, никой не създава звезди, освен публиката. Така че аз не правя звезди. Тук и баща ми бе ясен. А Мерилин Монро казваше: ако някой ме направи звезда, това е публиката. Всеки може да се научи да играе добре. Някои имат дарба, като при спортистите. Но можеш още: да подобриш присъствието си, фокуса си, да бъдеш тук, в тази стая, точно сега, с теб.

БНТ: Казвате, че актьорът не се ражда, а може да се формира.

Дейвид Страсбърг: Да. Нима има професия, в която просто се раждаш готов? Някои имат музикален талант. На осем години правят невероятни неща. И въпреки това прекарват стотици часове на пианото. Голяма част от работата ни е да тренираме Вашата дарба - Вашето внимание, интерес, енергия, изражение. Така всеки може да се усъвършенства и да стане по-добър актьор. Ще бъде ли най-добрият? Е, това изисква някои природни дарби. Но и много упорит труд.

БНТ: Кой беше най-големият урок от великия Лий Страсбърг, Вашият баща?

Дейвид Страсбърг: Научих много и от майка ми, и от баща ми. От баща ми научих силата да се съсредоточиш върху това, което вършиш. Ричард Бъртън, прекрасен актьор, казваше: "Не знаеш какво е любов, докато не погледаш как Лий Страсбърг ти прави сладолед в неделя."  Защото… баща ми ще вземе сладоледа. Ще го сложи точно така. После кремчето. Всички нюйоркски добавки, селцерът, така! Малка лъжичка ананас - ей така. И цялото му внимание се насочва към това, което прави за теб. Ричард Бъртън го нарече “любов”. Това си е любов! Днес се разпиляваме, после се чудим: какво направих преди малко? Какво трябваше да правя сега? А баща ми - няма значение дали имаш Оскар, или току-що си дошъл от улицата. Ти работиш с него. Той е тук с теб.

БНТ: Ценен урок в ерата на социалните медии, когато да останеш съсредоточен е най-важната дарба, нали?

Дейвид Страсбърг: Това е 90% от материята, която преподавам. Обучавам те да насочваш вниманието си. Казват ми: “Знаеш, Дейвид, днес младите нямат фокус”. Отвръщам: “гледали ли сте как 13-годишно момче играе видео игра?” Фокусът му е лазерен! Невероятен! Ето, това момче се интересува. Може обаче да не се интересува от това, което му предлагаш като актьор. И ти трябва да намериш начин да го заинтересуваш. Това е тайната.

Така баща му намерил ключ към Мерилин Монро. Поискала да се запише, а Лий Страсбърг ѝ казал: “Няма как. Говорят, че закъсняваш. А при мен не може”. Актрисата обяснила, че има психологически проблем да идва навреме. “Тогава идвай по-рано”, предложил Страсбърг. Речено-сторено. Монро идвала часове по-рано, даже предишният ден. “Спеше в стаята на сестра ми”, спомня си Дейвид.

Дейвид Страсбърг: Още през 50-те тази жена пое контрола върху кариерата си. През 56-та наруши договора си със студиото и създаде своя продуцентска компания. Тя можеше да бъде едновременно уязвима, каквато беше. Талантлива, каквато беше! И силна! Това бе една от причините да вдъхновява хората. Вижте Дъстин Хофман и Ал Пачино. Не всеки актьор прилича на Брандо, нали? Или на Джеймс Дийн, с красивата физиономия. Те изглеждаха добре. Но преди да овладеят Метода, биха били просто актьори, не звезди. Тук има поука. Да, всеки има нужда от съвет, от обучение. Но важното е какъв мислиш, че си! Пачино беше твърде етнически. Хофман също. И София Лорен, с големия нос. И все пак, като погледнеш назад, всички тези етикети изглеждат нелепо. Гледаш ги и казваш: какви прекрасни актьори, какъв огромен талант. Поуката е, че ако искаш да играеш, ако се концентрираш, няма значение как изглеждаш.

Роден като Израел Щрасберг в днешна Украйна, Лий Страсбърг дошъл в Америка като дете. Семейството било бедно. Нищо не предполагало, че той ще разработи актьорското обучение, което нарекли Метода.

Дейвид Страсбърг: Баща ми отива на първия си актьорски клас, за да се запознае с момичета. Бил срамежлив! Но чуйте една история. Баща ми имигрира в САЩ на кораб. Седемгодишен слиза на Елис Айлънд. И понеже окото му било зачервено от конюнктивит, го отделят от майка му, драсват му с тебешир едно Х на палтото и го слагат на друга опашка, за карантина. Седемгодишен! Не говори английски. Нямам идея какво щеше да стане с него. Но един мъж зад него – поглежда го, изтрива X-а и го бута обратно при майка му. Всеки път, като разказвам това, се разчувствам.

БНТ: Невероятно!

Дейвид Страсбърг: Който и да е този човек: благодаря ти! Ще кажете, Вселената се е задействала, за стане Лий Страсбърг това, което е станал. Един непознат променя живота му. Може би това е съдбата. Но баща ми не изглеждаше предопределен за успех. Може би щеше да бъде просто още едно лице, както той би казал. Нямаше особен глас. Не беше висок, дребен беше, не приличаше на актьор. Ето това е урокът. Не е важно как изглеждаш. Важното е какво смяташ, че си. Тогава имаш шанс… Виж, имам три деца. Ако видиш детето по определен начин, ще го направиш важно. Това важи и за актьора. Не съм фен на актьори, които казват: “О, нямам химия с партньора си!” Ама кой те пита? На кого му пука? Влюби се! Може би сценарият не е хубав. Ама направи го страхотен! Това е Методът.   
БНТ: Но Методът изисква пълно идентифициране с героя. Защо? Трябва ли да си слон, за да си добър зоолог?

Дейвид Страсбърг: Добре, добре, имаме прекрасни упражнения с животни… Но тази представа е недоразумение. Методът е да използваш себе си, не да загубиш себе си. Не да се превръщаш в някой друг.   

БНТ: Какво ще кажете за днешния Холивуд и актьорите на Метода? Само професионализмът ли е важен? Как се сблъскват тези актьори с политическата коректност, с големия бизнес?

Дейвид Страсбърг: Днес всеки актьор води битка на някакво ниво. Бизнес средата е трудна.   Трябва ли да ме следват в Instagram, за да бъда актьор? Оптимист съм, това ще се оправи. Добре обучените актьори на Метода имат предимство. Защото проблемът днес е, че има толкова много истории, виж новините, пълни са. Питаш за политическа коректност. Вярвам, че е ценна. Кажи ми, че греша! Но уважението към другите хора и гледни точки е важно. В един момент сякаш го загубихме. Не става дума да кажеш едно или да направиш друго. А искаш ли да нараниш хората? Не, разбира се, нали? Актьорите на Метода могат да представят тази човечност. Работата по метода прорязва мъглата. Целият шум на съвременните медии! Методът (ръкопляска) хоп, пресича всичко. И си викаш:  Какво беше това? Да, трудно е. Ако вървиш по повърхността, няма да успееш. Е, ще получиш лайкове, сърчица, палци и огън, огън. Но това не е трайно. Не предлагаш нищо уникално. Методът е да намериш уникалното за себе си. Колкото си по-уникален, толкова си по-универсален.

БНТ: Но по-трудно ли е днес, отколкото вчера?

Дейвид Страсбърг: Днес конкуренцията е голяма, защото има много възможности. Оттук в България дистанционно можеш да се явиш на прослушване в Щатите. Преди 30 години не ставаше. Днес пращаш запис от всяка точка на света. Един актьор в Лос Анджелис се състезава срещу целия свят. Така че е трудно. От друга страна, за хора без предимства, това е възможност, нали? Да, има битка. Но и винаги е имало лошо свършена работа. Нараства работата, ще нараства и лошата - недообмислени сценарии, неиздържани продукции. Това неизбежно пада върху актьора. Той е последната линия на отбраната. Ще го виним за всичко, което другите са объркали. Така че трудно е. Но има шанс: всичко, което актьорът иска, е шанс: Дай ми един кадър, една сцена! Пусни ме, треньоре! Дай ми шанс и ще ти се отплатя. Да, има шанс за теб.

В България Дейвид Страсбърг проведе майсторски клас за млади български актьори. Не за първи път той се среща с българи.

Дейвид Страсбърг: Аз не гледам на актьорите като руски или български. Просто умът ми не работи така. Всички сме свързани с театъра. Седим тук с Вас и не мога да ви опиша колко много се чувствам като в Ню Йорк. Тук в този театър сякаш се чувствам у дома си. Ще кажа обаче: най-добрите българските актьори имат чувство за стил.

БНТ: Наистина ли?

Дейвид Страсбърг: Да! Попиват от почвата. Тук има усещане за богатство, пълнота, драма, история. Виждам ги в актьора, в най-добрия им вид. Аз не искам случайния актьор. Искам актьор, който е като - уаааа! Жив, нали? И виждам много от това в българските актьори.

БНТ: Какво Ви прави горд, г-н Страсбърг?

Дейвид Страсбърг: Аз съм късметлия, разбирате ли? Заобиколен от талантливи хора, които работят усилено, в преследване на мечтите си. Кой има по-добра работа?

БНТ: Но освен таланти, в тази работа има и много суета.

Дейвид Страсбърг: Да, ама аз знам как да се оправям със суетата. Суетата е просто страх. Егоистът изглежда разсеян. Арогантен. Поглеждам го: “О!” Ами той е уплашен. Трябва му любов. Това съм аз. Искам да видя как хората растат. Знаеш ли, майка ми се занимаваше с градинарство. Разхождаше се в градината, пееше и говореше на растенията. Баща ми казваше, че отглежда най-скъпия домат. Летиш до Лос Анджелис, отиваш в градината, говориш на домата – скъпичко излиза. Ето, аз мога да отглеждам. Работя с хора - семена, малки, уязвими стръкчета. Гледам ги как растат и дават плодове. И затова имам най-добрата работа на света. Най-вече се гордея с Метода. Методът не е стил. А подход за намиране на истината. В работата, която баща ми разработи, имаме инструменти, които помагат на малкото клонче да расте и да дава плод. За мен така работи светът. Случва се отново, и отново, и отново. Никога не остарява.

Интервю на Бойко Василев