В края на 80-те години на 20 век в Народна република България недоволните от режима се организират в дружества за защита на околната среда и за спазването на човешките права. Тази свобода им е дадена от спуснатата с директива от Москва политика на Гласност и Преустройство. 1989 г. е годината на „нежните революции“ в Източна Европа. А 10 ноември 1989 г. е денят, в който е дадено началото на промяната на обществената система в България.
След политическите консултации между власт и опозиция на “Националната кръгла маса”(1990 г.) настъпва залезът на стария еднопартиен печат и цензурата. Дълго потисканата свобода на словото се излива от страниците на вестниците: “Демокрация” (СДС), „Репортер 7“, „168 часа“, „24 часа“, „Стандарт“, „Труд“, “Дума” (БСП), “Ранно утро”, “Култура”, “1000 дни”, “Капитал”...
30 години по-късно силните емоции от онова време на големи надежди и излъгани очаквания могат още да бъдат усетени чрез разлистването на вестниците на демократичния преход.
В дискусията в студиото участват проф. Ивайло Знеполски, доц. д-р Бойко Пенчев, Петьо Блъсков, Валери Найденов и Панайот Денев.