Виновно време

Телевизионен театър

Сценарий: Марко Семов
Режисьор: Хараламби Младенов
Оператор: Атанас Атанасов

В ролите: Любомир Бъчваров, Иван Кутевски, Константин Цанев, Неда Пелитева, Пламен Дончев, Мая Владигерова, Симеон Германов, Мая Бабурска и др.

ВИНОВНО ВРЕМЕ
Как моралът и присъдите са разделени на класи.
Защо виновните не могат да се откажат от удобствата на скритата истина.
Какво означава: "Гласността не ни е дадена, за да се обръща срещу нас".

В пиесата "Виновно време" Марко Семов изследва едно дребно престъпление, завършило с доброволен акт на вина и дълга присъда, през която спасените изобщо не се чувстват виновни, отговорни и длъжни на справедливостта, освен че свободно спекулират с понятия като "гласност" и "демокрация". В сюжета действието се развива в зората на "прехода", който жертвите още не познават...

СЮЖЕТ

България, 1989 година, началото на "демокрацията".
Журналистка се запознава със затворника Иван Драгомиров, попаднал в затвора за дребна кражба - на лавка. На делото младежът е поел цялата вина, прикривайки съучастниците си. След година умира майка му. Управата на затвора не го пуска за погребението и той прави опит за бягство. Присъдата му е удължена. Изминали са 20 години, Драгомиров още е в затвора. Журналистката моли следователя да съдействува за амнистия.

Той се среща със съучастниците на Драгомиров, които през изминалите години са устроили живота си, някои дори със значителни печалби и кариера. Всеки от тях е готов да "помогне" с придобивки и връзки, но не е съгласен да слезе от "Мерцедеса" на комфорта заради справедливостта.

Никой от приятелите на добрия затворник не иска да излезе истината, за чиято "гласност" те са спокойни, че пак се контролира.

В семейството на следователя също текат спорове и противоречия - между лицемерното благоденствие на съпругата му и обвиненията на сина му срещу статуквото в обществото.

Следователят продължава като журналист и стига до службите, които най-добре знаят как да пречат...

Оказва се, че със или без закон, моралът е само красиво понятие, което липсва в реалността, защото пречи на лукса на виновните.