Вирусът, системата и личните лекари – разказ от София

д-р Десислава Георгиева: „Аз изкарах ковид още март, април. Бях една от първите заразени медици. Не го изкарах леко. Бях си вкъщи. Възстановявах се около шест месеца след инфекцията.“                                   
Тогава, в началото, ясните неща бяха малко: например как се лекува болният. Д-р Десислава Георгиева е личен лекар на 1700 души. Не знае кога се е заразила с вируса. Но знае как работи системата.

д-р Десислава Георгиева: „Имах досег със системата, защото се наложи да звъня на екип на спешна помощ, тъй като ми трябваше кардиограма, нямаше как да си я направя сама! Отначало ми отказаха линейка, ако трябва да бъде честна. След 10 минути ми се обадиха и ми казаха, че ще пратят човек с кардиограф. Системата я няма. Натоварена е. Просто малко сме.“

От 20 години д-р Георгиева работи в Първа многопрофилна болница. Познава пациентите си. И техните проблеми.

д-р Десислава Георгиева: „Последните 10-на дни ми казват – няма да си направя пи си ар, защото нямам тези пари. Антигенните тестове за много по-евтини, но те все още не са заложени като стандарт .”

д-р Десислава Георгиева: „На моменти имаме усещането, че работим в кол център. Над 90 повиквания имам вчерашния ден. Какво се случва оттам нататък, даваме терапия на пациента. Тук има втора спънка, няма унифициран протокол за лечение на тези пациенти, в домашни условия, т.е. наскоро колегите, които работят в реанимация, имат протокол за терапия на тежко болните пациенти, ние като лични лекари нямаме такъв протокол. Лечението е индивидуално.“

Но - ако пациентът се влоши? Д-р Георгиева казва, че никъде няма строго написани индикации - кога той трябва да бъде хоспитализиран.

д-р Десислава Георгиева: „Имам вчерашен такъв случай. Взима го линейка, кара го до Координационния център - оттам му мерят сатурация, и го връщат обратно в дома. След 24 часа отново линейка, която отново мери сатурация, доста по-ниска, но оставя пациента вкъщи. Поради липса на легла, не знам. И този пациент е в безизходица. Ние също, колегите от Бърза помощ правят курсове на 12/24 часа до едни и същи адреси.“

„Има друг проблем карантинираните пациенти не могат да си направят нито рентгенова снимка, нито лабораторни изследвания. Значи не можеш да оставиш един такъв пациент, който да лекуваш по телефона, без понякога проведени тези изследвания.“

д-р Десислава Георгиева: „Има много пробойни, които на хартия, и по телевизия звучат много добре, реалността е коренно различна.“

д-р Десислава Георгиева: „Системата трябваше да се реорганизира още преди месеци. Хубавото на тези триажни кабинети щеше да бъде, ако те приемат пациенти с остри респираторни заболявания, преглеждат на място пациента и преценяват кой да тестват и за какво. Какво се случва? Пациент със симптоми отива в триажния кабинет, не бива прегледан, а бива върнат до личния си лекар, за да получи талон за инфекционист и за пср. Т.е. губи се връзката между нас и всички останали звена. Колегите не знаят, че ние все още не можем да издаваме електронни документи за тестове.“

Скоро обаче личните лекари трябва да започнат да издават електронно направление. А диагностично-консултативните центрове в София да имат ковид зони за прегледи на пациенти.

д-р Десислава Георгиева: „Ние като лични лекари не сме абдикирали от задълженията си. Т.е. ние работим с ковид болни. Това, че казвам, че една част звънят по телефона, не означава, че други не идват и на място. И ние ги преглеждаме, не сме върнали абсолютно никой. Въпросът е, че ако ние започнем да влизаме в такива ковид зони, малко трудно ще почнем да вършим нашата работа тук при здравите деца и хрониците. Защото ще бъдем рискови да разпространяваме заразата.“

Министерството на здравеопазването обяви, че от 1 ноември всеки общопрактикуващ лекар ще получава 1000 лв. за проследяване на граждани, при които е установен COVID-19.

д-р Десислава Георгиева: „Вижте, избирайки тази професия, ние знаейки, че се подлагаме на всякакви рискове. Сега ковидът е поредният риск, който като лекари поемаме. Хилядата лева не могат да те защитят от Ковид 19. Те могат да подпомогнат работата ти, и по-скоро закупуване на защитни средства.“

Защото никой не ги снабдява с такива. Сами ги закупуват. Но казва, че лекарите трябва да издържат.
 
д-р Десислава Георгиева: „Трябва да издържим. Лошото е и друго, застаряващата възраст на работещите в здравеопазването. Това е проблем не само в болничната помощ, това е проблем и в доболничната помощ. Системата се крепи на пенсионери в, колеги пенсионирани, които работят и подпомагат и издържат системата в момента. Ако те се откажат, системата тотално ще рухне.“
д-р Десислава Георгиева: „Моята дъщеря е студентка 3 -ти курс по медицина, учи тук в България, не знам живот и здраве дали ще остане да работи тук, но условията, които системата предлага за младите новозавършилите колеги не са добри. Те не могат да специализират, те си плащат специализацията, трудно се зачилсяват с изпит за специализацазия, но това може би е тема на друг разговор.“
д-р Десислава Георгиева: „Мерките трябваше да бъдат взети много, много отдавна. Трябва да се намери решение младите кадри да се задържат в страната. Много грешки се допуснаха. Вижте колко често се сменя министъра на здравеопазването. Той реално се задържа, за няколко месеца..."

Някога д-р Георгиева мислела да замине за Англия. Но останала тук, в малкия си кабинет. Не съжалява за нищо – нито за болестта, нито за бавното възстановяване, нито че отново е на поста си. Напротив, дава надежда.

д-р Десислава Георгиева: „Трябва да се радваме на малките неща. И да бъдем много позитивни. Усмихнати. Да посрещаме всичко с усмивка. Някакси по-лесно успяваме да се преборим в такива ситуации. Страхът и уплахата не помагат на никой, напротив. Напротив вредят. На второ място трябва да променим мислененто си. Сега казваме така, то рибата се вмирисва от главата, ама обществото го правим ние. Никой не ни е виновен. Ние трябва да се променим. Ако нещо не ни харесва в държавата - значи ние сме хората, които трябва да го променим.“

автор: Анита Миланова, оператор: Станислав Златев.