За съдбата на кримските татари след окупацията на Крим - пред БНТ говори лидерът Мустафа Джемильов

В началото на седмицата руският президент Владимир Путин приветства от Червения площад "връщането" на Крим към Русия, веднага след като обяви изборната си победа. Това стана по време на концерт, посветен на 10-годишнината от анексирането на територията през 2014 г. Той обяви също, че ще бъде изградена нова железопътна линия от руския град Ростов на Дон до Крим през окупираната Украйна, която ще служи като алтернатива на Керченския мост. Такива ли са плановете за Крим на Украйна? Николай Кръстев разговаря с Мустафа Джемильов - лидер на кримските татари.

БНТ: Господин Джемильов, днес, десет години след трагичните събития в Крим, виждате ли възможност окупацията да бъде вдигната някога?

Мустафа Джемильов: На 19 април 2014 година, когато на границата между Крим и континенталната част на Украйна ме спряха и ми прочетоха постановление, че ми се забранява следващите 5 години да влизам на територията на Крим, им казах: „Вие сте много големи оптимисти, ако си мислите, че ще стоите тук 5 години”. Бях сигурен тогава, че светът ще предприеме много решителни мерки срещу това нагло нахлуване, срещу тази нагла окупация. Оказа се обаче, че съм бил прекален оптимист и ето, че минаха вече 10 години. Че непременно ще се стигне до деокупиране съм напълно сигурен, иначе това би означавало крах за международното право, тържество на бандитизма над международното право. Шантажът на Путин с това, че може да използва атомно оръжие при опит да бъде откъснат Крим според мен вече никого не плаши и след време непременно ще деокупираме полуострова. В обръщението си към сънародниците в Крим на 31 декември миналата година казах, че сигурно това ще е последната година от окупацията, надявам се на това. Много неща зависят от това, дали ще ни бъде доставено оръжието, което ни е необходимо за тази цел – преди всичко далекобойни оръдия, защото дори да се приближим до кордона в Крим, там започва открита низина, а тъй като нямаме авиация – те ни бомбардират и затова деокупирането ще е много трудно."

БНТ: Според Вас какво ще е бъдещето на Крим и възможно ли е връщането му в границите на Вашата държава, на Украйна?

Мустафа Джемильов: "Крим разбира се непременно ще се върне, но вече няма да е такъв, какъвто беше преди окупацията. Първо, голяма част от колаборационистите, от тези проруски елементи сигурно ще напуснат Крим, но положението се усложнява, защото през тези десет години докараха на територията на Крим много руснаци. По наши оценки това са около един милион души. Те разбира се също ще трябва да го напуснат, защото първо, никой няма да им даде украинско гражданство, второ, за незаконно влизане на наша територия се носи наказателна отговорност. Най-малкото за да избегнат понасянето на тази отговорност ще трябва да напуснат Крим. Тогава въздухът на Крим ще бъде много по-чист. Смятам, че ще можем бързо да възстановим всичко, което са успели да узурпират."

БНТ: Русия до голяма степен превърна Крим в елитна военна база. Това как влияе на обстановката в региона, как изглежда според Вас милитаризирането на Крим?

Мустафа Джемильов: "Милитаризирането го започнаха от първия ден, още тогава пред целия Свят заявихме, че завземането на Крим е едва първи етап, че те ще продължат по-нататък, ако не бъдат взети спешни мерки за спирането на агресора. За съжаление не се вслушаха особено в думите ни, всички се опитваха да умиротворят Путин, продължаваха да поддържат някакви отношения с него, търговски, икономически, политически връзки. А те вложиха огромни средства –строителството на стратегическия път „Таврида” е огромна инвестиция, след това мостът, около него построиха ракетни инсталации. Просто Крим се превърна в една голяма военна база. И когато на 24 януари 2024 година започнаха пълномащабното нахлуване, най-мощният удар беше от страната на Крим. Бързо завзеха половината на Херсонска област, част от Запорожска област, т.е. това им даде възможност за бързо придвижване. Всъщност основната задача на руснаците беше не толкова, както приказват, да спасяват руснаци – никой не е тормозил руснаците там, а тъкмо да превърнат полуострова във военна база. Както те го наричат – в непотопяем самолетоносач. Точно това и направиха. Вярно, че сега това не им помага – една трета от знаменития им Черноморски флот се превърна в подводен. Въпреки че нямаме военноморски флот, можахме да потопим повече от 30% от корабите им. Сега в Черно море не можеш да видиш тези руски кораби – крият се някъде от нашите ракети, от нашите безпилотници, такова е положението."

Николай Кръстев: Как Ви се струва идеята, предложена от господин Путин, за санитарен кордон в Украйна и за примирие по време на Олимпийските игри в Париж. Според Вас, как трябва да се възприемат тези послания на Путин от нощта след президентските избори в Русия?

Мустафа Джемильов: "Руснаците имат голяма нужда от време за да си поемат въздух, защото погледнете – повече от 400 000 руски войници вече са заровени в земята на Украйна. Броят им е по-голям от тези, които нахлуха. Нахлуха някъде към 150 000, след това пращаха още и още войници и през тази месомелачка вече почти половин милион са докарани до такова не дееспособно състояние. Унищожихме много техника – повече от 3000 танка, около 650 самолета и хеликоптера, т.е. на Русия и е много необходимо време за съвземане, за да може бързо да се въоръжи и да продължи агресията. Затова никакви прекъсвания, никакви примирия, никакво прекратяване на огъня не ни трябват. Необходимо е установяването на мир, съгласно точките от мирната инициатива на нашия президент, която предвижда пълното освобождаване на всички окупирани територии, привличане под отговорност на всички отговорни за разпалването и воденето на тази война, както и материални компенсации за нанесените на Украйна щети. А тези щети вече се изчисляват в трилиони долари. Само при тези условия може да се говори за сключването на някакъв мирен договор. И пак – мирен договор с военнопрестъпник, който понастоящем се издирва от международния съд с вече издадена заповед за арест, не може да има. Затова разчитаме, че там все пак ще бъде сменена тази власт. Ние не преговаряме с военнопрестъпници."

БНТ: Господин Джемильов, каква е оценката ви за политиката на Турция в Черно море. От една страна Анкара подкрепя Украйна, когато става въпрос за Кримския полуостров, от друга виждаме, че Анкара много активно работи с Русия.

Мустафа Джемильов: "Във всички международни организации, преди всичко в Общото събрание на ООН Анкара винаги подкрепя Украйна. Тя защитава териториалната цялостност на Украйна, настоява за изтегляне на руските войски от окупираните територии. Но много е лесно просто да се говори и нищо да не се прави. Когато беше извършена тази окупация, ние имахме среща, тъкмо по време на така наречения „референдум”, с Ердоган. Ние го молихме да се присъедини към европейските санкции срещу агресора. Второ, да затвори Босфора и Дарданелите за военните кораби на Русия. И трето, да блокират Крим, за да не могат да акостират там руски кораби. Получихме отказ за всичко това – не могат да се включат в санкциите, защото имат огромен стокооборот, получават повече от 50% от природния газ и много други неща. Освен това не са член на Европейския Съюз и не могат да разчитат на помощ от негова страна, ако Турция се окаже в тежко икономическо положение. Що се отнася до затварянето на Босфора и Дарданелите, Ердоган каза, че не могат да го направят, защото го има споразумението от Монтрьо, съгласно което са длъжни да пускат през тях всички кораби. И едва тогава, когато Турция стане страна в някой военен конфликт, би могла да предприеме блокирането им. Що се отнася до блокирането на Кримския полуостров с военни кораби, турският президент заяви, че те като член на НАТО самостоятелно не могат да го направят, ако бъде взето такова решение на НАТО, разбира се, биха могли. Това, че Турция спазва принципа за възстановяване на териториалната цялостност на Украйна, е разбира се нещо много положително, но това, че връзките с Русия продължават и дори се разширяват, не може да бъде възприето от нас и при всички срещи говорим за това. Ситуацията в Турция обаче е такава, ако тя беше достатъчно силна икономически, може би щеше да изглежда иначе. Но въпреки всичко бих искал да кажа, че ако ги нямаше турските безпилотни „Байрактар“ през първите дни, когато бяха тръгнали да превземат Киев, щеше да ни е много трудно. Искам да кажа, че Турция ни оказва някаква помощ, въпреки че ни се иска тази помощ да е по-решителна и по-обемна. Но разполагаме с това, с което разполагаме."

БНТ: И накрая - правата на кримско-татарския народ гарантирани ли са при положение, че Крим е под окупация от Руската Федерация?

Мустафа Джемильов: "Казах, че в Крим се върна съветската власт, върна се режим от съветски тип, но през различни периоди съветският режим беше различен – имаше сталински, ежовски, брежневски, хрушчовски, преустройството. Може би този прилича повече на сталинския, защото е установен тотален контрол върху всичко, значително по зле е от брежневския – ако властите тогава за искането да се върнем в родината, за критика на съветската власт, за едни или други действия даваха по три години или максимално седем, сега за най-дребното изказване пращат в затвора за 15 - 20 години. При това нещата дори не са декорирани с някакъв намек за правосъдие. Всичко решават така наречените секретни свидетели, на всички им се вменява обвинението в тероризъм, в опит за завземане на властта, всякакви такива фантасмагории. Сега хората просто се страхуват да говорят за каквото и да било друго, освен за битови неща. По време на съветската власт ние поне вкъщи или помежду си можехме да си говорим, а сега такова топене върви, че не знаеш кой пред кого ще те натопи. Положението е много мрачно, хората са силно деморализирани от това, че особено в началото на окупацията започнаха тайно да отвличат и избиват хора, не беше ясно, кого ще приберат утре, настъпи едно такова вцепеняване. Затова просто е изключена проявата на някаква гражданска активност. Хората с голяма надежда гледат към Украйна. Когато Украйна стъпи на територията на Крим, нашите въоръжени сили според мен ще получат много силна подкрепа от населението. Ако говорим за населението на Крим, има ясно разграничаване между коренния народ – кримските татари, а те с изключение на няколко десетки колаборационисти, които успяха да наемат, изцяло подкрепят Украйна. Рускоезичната част също не изпитва онзи ентусиазъм от присъединяването на Крим към Русия, те изпитват силно разочарование от Русия и в същото време страх от Украйна, не знаят, кое ще е по-зле за тях – дали по-нататъшната окупация, или идването на украинските власти. Затова винаги казвам, че на нашите съграждани в Крим трябва да им се обяснява, че отговорност ще понесат само онези, които са извършили престъпления против правата на човека в Крим, а не за това, как си гласувал. Такава е атмосферата, но там бива преследван всеки, който има свое мнение, а тъй като основно кримските татари изразяват своето мнение, основните репресии са срещу тях. Сега имаме около 230 политзатворници от Крим, основната част са изпратени да излежават присъдите си далеч на север. От тях някъде към 80% са кримски татари, въпреки че кримските татари на полуострова са не повече от 13%, такова е съотношението. Най-голямата трагедия за кримските татари е в това, че повече от половин век сме се борили за връщане в родината си, а сега с идването на окупаторите кримските татари са принудени по своя воля да напускат родината си, защото трудно може да се живее в такъв задух. Тук, от Киев призоваваме да не напускат, да изчакат докато се върнем, но страхът да не изгубиш близките си, роднините, че можеш да бъдеш хвърлен в затвора ги кара да си тръгват. Особено след обявяването на мобилизацията много младежи напуснаха Крим, по наши изчисления около 50 000 кримски татари вече са напуснали Крим и това изселване продължава за съжаление. Една гнетяща атмосфера – ако преди пълномащабното нахлуване напускащите Крим се заселваха в континенталната част на Украйна, то след нахлуването беше прокаран кордон между Крим и континенталната част и мнозина наши съграждани, съотечественици по различни канали заминават за чужбина, например в Ирландия вече има около 6000 кримски татари, в Полша са няколко хиляди, в Италия, в Германия, по целия свят. В Турция има много кримски татари, т.е. народът ни е разпилян по целия свят, ако преди беше из целия Съветски съюз, сега вече по целия свят. Толкова драматична е ситуацията. Ако за Украйна връщането на Крим е въпрос за възстановяване на териториалната цялостност на страната, за нас това е въпрос на живот и смърт – ако не се стигне до деокупиране, нашият народ, нашата култура, нашата самобитност просто ще изчезнат. Хората или ще напускат страната, или ги заплашва пълно порусначване и превръщането им в хора без род, без език. С две думи, единствената ни надежда е в освобождението."

БНТ: Благодаря за интервюто, господин Джемильов! Ще продължим и друг път да говорим за събитията на фронта в Украйна и ситуацията в Крим.

Мустафа Джемильов: "Искам да се възползвам от случая и да изразя своята признателност към България, за мен беше изненада нейната твърда политика. Тя силно се различава от една друга славянска страна – от Сърбия и много се радвам, че България е сигурен наш съюзник. Благодаря ви!"