Защо беше върнат бюджетът на НЗОК - коментар на д-р Виткова и д-р Константинов

Предаване: Денят започва, 30.11.2023

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Бюджетът на НЗОК за следващата година се предвижда да бъде рекорден - над 8 млрд., с увеличение от 1.1 млрд. спрямо предходната година. В парламентарните комисии по бюджет и финанси и по здравеопазване той не беше приет. В "Денят започва" мотивите за отказа да бъде приет и проблемите в здравеопазването коментираха бившите министри д-р Мими Виткова и д-р Стефан Константинов.

Отсъствието на реформи в здравеопазването е един от основните мотиви бюджетът да бъде върнат, според д-р Виткова. Тя посочи, че в последните години има непрекъснато увеличение на средствата за здравеопазване, което обаче не води до решаване нан нито един от проблемите в системата.

"Съвсем основателно депутатите от бюджетната комисия поставиха въпроса това увеличение над милиард ще доведе ли до намаляване на плащанията от джоба на пациента, т.е. от доплащането в здравната система, което е въпрос без коментар до този момента. Ни е сме рекордьори в това отношение - няма европейска страна, в която 48% от разходите за здравеопазване да са от джоба на пациента. Още през 1995-6 г. СЗО представи критерий, според който този процент да бъде под 20%, а при нас той непрекъснато нараства", каза д-р Мими Виткова.

Мотивите на здравната комисия са срещу разпоредбите, според които се забранява откриването на нови болници и на нови дейности, каза тя. И отбеляза, че голямото количество болници е концентрирано в 4-5 града, а останалата част от страната е оголена от болнична и дори медицинска помощ.

Д-р Стефан Константинов посочи, че в рамките на 10 години това е трикратно увеличение на бюджета за здравеопазване.

"Когато се дават такива сериозни средства е златна възможност да бъдат прокарани реформи. Реформите в здравеопазването много трудно се прокарват, но сравнително лесно става - необходимата смазка за тези реформи са парите", коментира д-р Константинов и отбеляза, че тук не са посочени стъпки в реформирането на системата.

По отношение на болниците - те са 319, това значи 4.64% на 100 000 души, което се превежда в огромен ръст на хоспитализациите. Постигнали сме исторически рекорд 2019 г. - близо 2.3 млн. души, което означава, че всеки трети човек поне веднъж е влизал в болница. Според него за тези процеси допринася и начинът, по който се финансират болниците, но и от поддържането на една огромна нереформирана болнична мрежа, която се увеличава, зачви д-р Константинов.

Кои проблеми в здравната система и финансирането ѝ откроиха двамата бивши здравни министри вижте във видеото.