Защо Кремъл твърди, че камионът от Кримския мост е тръгнал от България? Коментар пред БНТ на военен кореспондент на ТАСС

Колко променена е ситуацията във войната между Украйна и Русия след взрива на Кримския мост и има ли ясна дългосрочна стратегия и от двете страни? На тези въпроси отговаря Глеб Ирисов, военен кореспондент на ТАСС, който напусна Москва поради невъзможност да работи свободно в държавата си. С него разговаря Николай Кръстев.

Какво означава взривът на Кримския мост и как той ще се отрази на доставките за руската армия в южната част на фронта в Украйна?

Глеб Ирисов: Благодаря Ви, приятно е да срещнеш такова топло отношение! Какво мога да кажа по повод вашия въпрос - Кримският мост в контекста на военния конфликт, който се е разгорял днес, на тази ужасна война, е на първо място стратегически военен обект, по който става прехвърлянето на руските войски, боеприпаси, гориво, цялото снабдяване на територията на първо място на Крим, и по-нататък на Херсонската част за руските войски. Доколко силно този взрив на моста се е отразил върху снабдяването, по принцип не е сложно да се отговори - най-важното от това, което можем да видим е - пострадала е автомобилната част на моста, при това достатъчно сериозно, според мен, и възстановяването ѝ ще отнеме дълго време. В същото време обаче, железопътната линия не е пострадала съществено. Ние разбираме, че основното прехвърляне на материални ресурси за снабдяването на руската част се осъществява именно по железницата. Смятам, че този взрив на моста не може сериозно да усложни снабдяването. А що се отнася до автомобилната част, да, това определено ще създаде трудности за населението, за движението на гражданския транспорт, вероятно и за преместване на известна част от оперативната техника. Едното трасе е сериозно повредено и не може в настоящия момент да се използва. Второто трасе не е сериозно повредено и може да се използва за движение на автомобилния транспорт.

Председателят на Националния антитерористичен комитет на Русия - Бастрикин каза, че камионът, който се е взривил на моста за Кримския полуостров, е тръгнал от България. Доколко това е реално, според Вас?

Глеб Ирисов: Това според мен са някакви измислици, които постъпват от страна на руските власти, за да могат малко или много да изместят вината за този взрив от Украйна към страните от НАТО, т.е. това е само още една крачка към ескалацията. Те са против сближаването на Украйна, на първо място с НАТО. Това, безусловно, е политическо решение, като много е болно и обидно, че в Украйна вражеските спецслужби могат да извършват достатъчно сериозни диверсионни действия на територията, която контролират. Това се прави на първо място за вътрешния руски потребител. И както неведнъж виждаме, напоследък излизат изявления, че виждате ли, руската армия воюва с Украйна, а НАТО е на страната на украинската армия. Това, безусловно, са пълни глупости, които нямат нищо общо с реалността. Това им е необходимо, за да се оправдаят за военните си поражения и пораженията в областта на сигурността пред своите граждани, пред собственото обкръжение. Т.е., те ще говорят каквото им падне. Те ще разказват, откъде е пристигнал този камион. На практика, аз мисля, че те не познават нито механизма на това, как е станала тази диверсия на моста, и всичко, което казват сега, са в по-голямата си степен политически заявления.
 

Защо, според Вас, Кремъл е избрал именно България?

Глеб Ирисов: Добър въпрос! Защо точно България? Това наистина е интересно! Възможно е те да искат да отбележат именно ролята на България, като страна от НАТО. А възможно е и да има известна лична неприязън от страна на руското терористично криминално ръководство днес в отношението на България. Сложно е да се каже, защо именно? Безусловно, те винаги са искали България да остане в сферата на тяхното влияние, това не е тайна. България, според тях, така или иначе е част от гео-политически съображения в Черноморския регион. Безусловно, България за тях е цел, а ако трябва да разглеждаме по-нататъшната ескалация и последващи действия по разклащане и разрушаване на НАТО в югоизточна Европа, то безусловно, действията от страна на руското ръководство ще бъдат насочени именно към България. Възможно е това така или иначе да е част от определени действия по разклащане на ситуацията на този фланг на НАТО. Сложно е да се каже, от какво са се ръководели в дадения контекст, възможно е, както казах, това да е желанието да повлияят на България, възможно е да последват някакви заплахи, може да се очаква всичко по отношение на България от страна на путинския режим.
 

Украинското контранастъпление, което вече от месец наблюдаваме, за какво говори това? Какво можете да кажете за бойните действия, които се разиграват там?

Глеб Ирисов: Смятам, че това по принцип, е съвсем закономерно, предвиждах го още от самото начало на войната, че разгърнатата от страна на Украйна мобилизация и онзи национален цялостен обществен подем, който се надига в Украйна във връзка с пораженията на руската агресия, като цяло рано или късно ще доведе до такова нарастване на украинските сили и средства, че Украйна ще постигне стратегически възможности по прехода от активна отбрана към настъпление, което по принцип наблюдаваме сега. Везните сериозно се накланят в полза на украинските сили, от тяхна страна също се наблюдава сериозно преимущество в областта на тактиката, стратегията, уменията на военноначалниците, и, разбира се, всичко като цяло доведе до това, че изтощената от дългите месеци боеве руска армия не издържа и фронта рухна. Днес ние наблюдаваме повсеместно отстъпление на войските им и доста сериозните успехи на украинците, т.е. тук няма нищо чудно. Аз изобщо смятах, че руската армия е безсилна в съвременната война за водене на малко или много активни бойни действия. А с такъв голям противник като Украйна, тя ще издържи не повече от една-две седмици или, може би, месец, което и виждаме. А по-нататък - вижда се, те вече губят инициативата, тя не е на тяхна страна и те не могат да водят такива активни действия. В края на краищата руснаците загубиха огромен брой от личния си състав и техника, убити са десетки хиляди бойци, с хиляди се изчислява загубената бронетехника, т.е. за руската армия това са колосални загуби. И мисля, че не трябва да се надценяват възможностите на руската армия. Вероятно за руското военно-политическо ръководство това се оказа сюрприз, но за мен това не е така. Всички виждаме, какво изкарват те на фронта, те отвориха вече и стратегическите запаси, резервите, доставят стара техника, своите стари танкове Т64, скоро ще тръгнат и Т62 и Т55, които ще изваждат от складовете, т.е. в крайна сметка този военен план вече е небоеспособен, те са принудени да го въвеждат в качеството на резервен. Същото се отнася и до обявената от Путин мобилизация. Такива крачки се предприемат от безизходица. Във военно отношение те претърпяха пълно поражение и няма с какво да запушат пробойните в отбраната, които вече са се образували. Всичко произтича от това.

В същото време чуваме руските генерали да говорят, че са готови да употребят ядрено оръжие. Доколко това е реално, според Вас? Със Вас обсъждахме това последния път, но днес като че ли светът е много близо до такава ядрена ситуация?

Глеб Ирисов: Да, това е достатъчно сложна тема и развитието на събитията в този контекст е достатъчно тревожно. Но всъщност на дадения момент развитието на събитията до голяма степен зависи от действията на световната общност, от действията на Съединените Щати, на НАТО, от Европейския Съюз и от другите страни в целия свят. На практика, аз смятам, че днес на Русия ясно ѝ дадоха да разбере и се чуват достатъчно твърди заявления, че ще последва сериозен отговор от страна на върховете на международната общност, че тя не трябва да храни никакви съмнения, в случай че се опита да приложи тактическо ядрено оръжие в Украйна. Възможно е те да са започнали да се съмняват в такава концепция, възможно е в този момент да се страхуват да приложат ядрено оръжие в Украйна, те започнаха да се опитват да тупкат топката, надяват на някакъв резултат от обявената в Русия мобилизация и, разбира се, ще я засилват, ще призовават все повече хора, те ще се опитват показно, макар и калпаво да организират подготовката на тези хора, да формират някакви нови подразделения, нови части и на това са заложили определени сметки. През последните дни виждаме и ситуацията с Беларус. Смятам, че по-голямата част от мобилизираните и новия ресурс, който те се опитват да създадат като жива сила, ще бъде приложен и в Беларус и е възможно да приложат стария вече опит да ударят от Страна на Минск непосредствено в посока Киев, за да ликвидират военно-политическото ръководство на Украйна, да атакуват столицата. Това ще бъде следващата им стъпка, към това ще бъде насочена и следващата им стратегия. Ядреното оръжие - те така или иначе го готвят, готови са и обмислят как да го употребят в краен случай, но безусловно, те все още се страхуват и се надяват да постигнат целите си по конвенционален начин. Смятам, разбира се, че никаква мобилизация в близките месеци няма да доведе до никакви резултати.