Животописни бележки за един Костурски войвода

Документален филм

Сценарий: Валери Яков
Режисьор: Валери Яков
Оператор: Любен Панков
Процудент: БНТ 2 - Благоевград

Консултанти: чл.кор. на БАН Иван Гранитски, доц. Димитър Тюлеков

Диктор: Пламен Николов

Документалният филм "Животописни бележки за един Костурски войвода" разказва за революционера Иван Попов от неврокопското село Ляски.

120 години след Илинденско-Преображенското въстание историята припомня съдбата на един от видните ръководители и революционери в Македоно-Одринското освободително движение. Иван Попов е участвал и в Балканските войни, и в Първата световна война. Дейността на Костурския войвода е свързана с миналото на албанци, българи, гърци и османци.

Животописни бележки

"Животописни бележки" пазят спомените за Иван Попов и за не един герой от Илинденци, говорят за чистия дух на българите от Македония и Одринска Тракия, за значението на събитията тогава, през последвалите войни и до днес.

Историята коментират чл.кор. на БАН Иван Гранитски и доцент Димитър Тюлеков, с участието и на съвременници от областите, които държат на своя произход и българщината.

ИВАН ПОПОВ

"Попов беше необикновено чиста душа с твърд характер. При това той беше докрайно скромен. Той нямаше училищно образование, но се отличаваше с не малка вродена интелигентност. Може би тъкмо заради това неговите добродетели правят по-силно впечатление. Той представляваше добрия, непокварен, юначен българин, угнетения с векове, но несломен народен дух.
За душевното величие на този юнак всеки сам ще си състави понятие, когато докрай проследи неговата дейност в Македония, както е описана в спомените му.
Дойдоха войните - Балканската, Междусъюзническата, Всеобщата, в които Попов е вземал участие.
Помня, че след Първата народна катастрофа го видях много съкрушен, каквито впрочем тогава бяха всички добри българи.
Мина се време и прочетох във вестниците поразителната новина, че овчарчета намерили Иван Попов в канарите на Драгалевския манастир, близо до поетичния Паша бунар, дето Попов сам е турил край на живота си. Що е накарало тая велика душа така да свърши?! Той много и незаслужено ще да е страдал. И в своята скромност, види се, той не е дръзнал да се оплаква, а е предпочел тихо и безмълвно да си отиде". Любомир Милетич, София, 1925 година

ЗНАЧЕНИЕТО

Независимо от разните оценки за събитията, историкът Димитър Тюлеков извежда значението на Илинденско-Преображенското въстание.

Македоно-Одринското движение се подготвя в продължение на 10 години. Във всяко от местата има турски гарнизон с по 6 000 войници, които се увеличават и накрая илинденци се изправят срещу 15-хилядна турска армия.
Три месеца се водят битки. От 20 юли до октомври 1903 Османската империя не успява да унищожи въстаническия дух и устрем. Европейските държави добре разбират ситуацията и насочват действията си в реформена акция, която е пряка последица от въстанието и в този смисъл носи успех. Основната цел е да се предизвика европейска намеса за решаване на Македоно-одринския въпрос, намеса, която става факт.

Иван Гранитски подчертава, че в в спомените на Иван Попов и в други животописни бележки четниците са описани като скромни и жертвоготовни, със себеотрицание и изключителна безкористност, без самолюбие и възгордяване, само с усещане за чест и дълг към рода, към родното място, близките и към бъдещето на отечеството.
И понеже, цитирайки Хегел, "Историята не се учи от историята" , затова са ценни техните "Животописни бележки".

Народ, който не цени миналото си, няма бъдеще.
Невидимата книга е Паметта.

*Филмът е създаден със съдействието на "Дружество за българо-албанско приятелство" - град Корча и "Бански хайдути"