Жозе Родригеш Душ Сантуш: Води се необявена война, която опитва да унищожи нашето общество и система

Като журналист, той отразява войни и конфликти – и води централните новини. Като писател пише десетки бестселъри. В Португалия всички го познават. Но и в България Жозе Родригеш Душ Сантуш има много читатели, които с часове събират автографи за „Божията формула“ или „Ключът на Соломон“. Но те не познават последната му книга – за великия философ от ХVII век Барух Спиноза.

За Вас Спиноза истински герой ли е или само художествен?

Спиноза е художествен образ в новия ми роман. Но за мен той създава Запада – като култура, политика и икономика. За него истинската цел на властта е свободата. Живял във времена на мракобесие, той казва, че трябва да бъдем свободни, за да изучаваме реалността. Всички философи от Просвещението са под влиянието на Спиноза, според когото религията трябва да се произнася за морала, не за науката. Тя е за учените, а политиката - за политиците и гражданите. След това, освободени, философите започват да развиват технологии, използвайки законите на природата. Технологиите носят силата на Запада. Свободата в политиката води до демокрация, а в търговията - до либерализъм. Западната сила идва от понятието за свобода.

Да, но създаването на новия свят означава унищожаване на стария. Той също има предимства.  

Това е разликата между революция и еволюция. Либерализмът се налага чрез еволюция. Надскача предишното и го променя. В Нидерландия, където е роден Спиноза, по негово време създават фондова борса. Това не е било революция, а еволюция: нищо не унищожаваш. Просто върху стария свят градиш нов.

Виждаме ли обратното сега? Отстъпление на свободата и настъпление на агресията и разделението?

Днес Западът, светът на Спиноза, търпи удари отвън. С нахлуването си в Украйна, Русия заявява, че има държави-роби, които трябва да се подчинят на по-големите. Това е атака срещу самото понятие за Запад. Под влиянието на диктатурите, особено на Русия, в самия Запад се появяват движения, които поставят под въпрос това разбиране за свободата, претендирайки, че го правят, защото те самите са свободни. Тоест, използват демокрацията за да я унищожат. Ето Ви нападение отвън и нападение отвътре. Води се необявена война, която опитва да унищожи нашето общество и система.
 
Не е ли в духа на Спиноза да се съмняваме дори в либерализма, свободата, демокрацията? Той дори Бог поставя под въпрос.

Спиноза има една фраза - на латински, Deus sive natura, или „Бог или природата“. Всичко е Бог, всичко е природа. Природата няма нужда от нещо отвъд нея, за да бъде разбрана. Няма свръхестествено – то е това, което все още не сме разбрали, но можем. Убийството на Бога, извършено от Спиноза, има съществено значение за създаването на нашето общество. Кант също е бил повлиян, като казва, че ние действаме не от богобоязън, а защото е редно. Това е етиката! Аз се отнасям с Вас като човек не от уплах, че Бог ще ме накаже – не! Просто постъпвам правилно. Триумфът на Запада идва от тези идеи. Както казва австрийският либерален философ Лудвиг фон Мизес: социализмът се нуждае от пропаганда, за да скрие грозната реалност, която създава. Капитализмът няма нужда от пропаганда. Напредъкът около нас сам говори за себе си. 
 
А егоизмът, себелюбието? Това не идва ли също от отсъствието на Бог? Възможно ли е, убивайки Бог, да убиеш в себе си топлината, близостта, сплотеността?

Егоизмът е почти биологичен. Ние сме животни, а те гледат собствените си интереси. Но в нашето общество, като гледам своя интерес, следя и за интереса на обществото. Дори неволно. Колегите от ВВС ми разказваха в Лондон следната история. През 80-те Горбачов се среща с г-жа Тачър. И казва: „Видях, че няма опашки за пекарните и месарниците. Кой ги снабдява? Явно е добър!“ Британците отговорили, че нямат такъв. Различните търговци с егоистични подбуди увеличават конкуренцията. Търговията била егоистична! Но с нея хората почнали да надмогват предразсъдъците. Не те интересува дали търгуваш с мюсюлманин, китаец, португалец. С идеята за Бог хората търсили отговор на въпроса „Защо съществувам?“. Спиноза и други заменят Бог като обяснение за всичко с природата, която обяснява сама себе си. Бидейки част от природата, ние сме част от Бог. 
 
Вие добре познавате света на политиката. Ще признаете ли, че е по-лесно да се управлява с лудост, отколкото с разум?

По-лесно е да се властва чрез лудост. Така работи диктатурата.
 
Не само диктатурата. И в демокрацията има лидери, които се правят на луди. Те са по-ефективни, защото никога не знаеш какво ще направят.

Защото манипулират с емоции. Така е по-лесно. Но е по-лесно за управника, не за управляваните. Защото по-късно ще дойдат проблемите. Вижте инфлацията. Какво е тя? Печаташ пари, но те не са покрити със стойност – и цените започват да се вдигат. В началото е добре. Взимаш повече пари. Но после цените се качват и вече не ти харесва толкова. Когато политиците взимат лоши решения, плащат не те, а гражданите.
 
Спиноза вярва в безпристрастността и съмнението. Това бяха ценностите на журналистиката довчера. А днес? Тя днес не взима ли страна?

Прочут американски журналист от XIX век казва: „Независими – винаги. Неутрални – никога“. Ще дам краен пример. Виждате концентрационен лагер и нацисти отвеждат евреи към камерата. Безпристрастни ли сме? Когато Доналд Тръмп излъже и американските медии кажат, че това не е истина: те са независими, но не са неутрални. Нашият ангажимент е към обществото. Когато знаем, че лъжат, трябва да ги разобличим. Това безпристрастно ли е? Не! Пристрастни сме към истината.
 
Да, но виждаме друга тенденция в САЩ: телевизия за демократи и телевизия за републиканци. Може ли две партийни пропаганди да направят една истина?

Има странна традиция в някои страни, не в моята, вероятно не във Вашата, но в Англия, Франция, в САЩ го има: вестници обявяват своите мнения. В моята Португалия го няма – в един и същи вестник има различни мнения. Но едно са мненията, друго са фактите. Като журналисти трябва да боравим с факти. Разбира се, зад фактите се крият мнения. Ако прочетете книгите ми, ще видите как в „Божията формула“ субективното играе роля дори в математиката и физиката. В друга моя книга, „Ключът на Соломон“, не аз, а физици показват, че в квантовата физика ние създаваме реалността – тя не съществува извън нас. Странно е, но е така. В журналистиката вярваме, че има обективност и субективност - и трябва да бъдем обективни. Но всъщност няма такова нещо. Винаги даваме определения. Ако правя репортаж срещу корупцията, то аз съм срещу нея. Това е мнение.
 
Какво би обяснило афинитета на българския читател към книгите Ви?  

Първият път, когато дойдох в България, вечерях с португалския посланик. Винаги в такъв случай задавам един и същи въпрос. Бяхме насаме: „Е, какви са българите?“ Никога няма да забравя отговора: „О, много е лесно, те са като нас“. Оттогава, когато говоря с българин, се разбираме, сякаш говоря с португалец. Моите книги обикновено са свързани със знания. Не мога да пиша как момиче среща момче и така нататък. Много такива книги ще намерите в книжарницата. Не, аз използвам художествената литература, т.е. лъжата, за да разказвам истината - за нас, обществото, света, Вселената, живота. Всичките ми книги са за смисъла на живота, било през физиката, биологията, технологията, политиката, философията, историята, икономиката. Засягам всички аспекти на реалността, за да проумея самата реалност. Това е призванието ми. А и това е оригиналната цел на Спиноза.
 
Хубаво казвате, че българите са като португалците. Но какво ни обединява? Емоциите или разума? Спиноза или фадото?

Емоцията, мисля. Португалският невролог Антонио Дамазио показва, че емоциите са вид разсъждение. Наистина много си приличаме – с други народи ми е по-трудно да разбера какво точно си мисли човекът срещу мен. Тази прилика е странна. Ние сме най-западната нация в Европа, а вие сте на изток. Но един ден бях в Пловдив и ми показаха в Стария град много стара къща с две старинни картини – отдясно Константинопол, отляво - Лисабон. Двата имперски града на юга. И Рим в средата, разбира се. Предполагам, че това ни свързва някак, но не знам как.