Значението на коридор №8. Западните Балкани и транспортната интеграция с ЕС

От идването на власт на новото македонско правителство водено от популистката консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ стана ясно, че югозападната ни съседка не иска да гради Коридор №8, който има както важно геоикономическо, така и регионално и геополитическо значение в свързването на Адриатическо с Черно море в периода на руската агресия в Украйна. За сметка на това близкото до унгарския премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич правителство в Скопие още от първите дни на създаването си заговори за пренасочването на парите от международния Коридор №8 към свързващия Будапеща, Белград, Скопие и Атина в Коридор №10. По този повод и българското правителство още след тази заявка на новите македонски управляващи излезе със ясно становище, че Коридор №8 не е просто свързване на Република Северна Македония с България, а има за цел да повиши геостратегическата автономност на ЕС и е ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО, имайки огромно значение за настоящия геополитически момент. Отказът от изграждане на основни компоненти на Kоридор №8 отслабва колективната сигурност на Алианса. 

В Скопие в делегацията на ЕК високопоставеният европейски представител, отговарящ за икономическите проекти, Щефан Худолин, който е ръководител на отдел „Сътрудничество", ясно заяви пред БНТ и група водещи европейски медии, че просто така не могат да се пренасочват средства от един транспортен коридор към друг.

Щефан Худолин:

"Не е възможно пренасочването на европейски пари от Коридор 8 към Коридор 10."

На уточняващ въпрос на БНТ кой от двата транспортни коридора е по по-важен, той не отговори директно, но каза, че ЕК подкрепя политиката на свързаност както от запад на изток Коридор №8,  така и от северозапад към югоизток Коридор №10 от Унгария през Сърбия, Северна Македония и завършващ в Гърция.

Щефан Худолин:

"За нас Коридор №8 е приоритет и подкрепяме и двата коридора както Коридор №10, така и Коридор №8. Новото правителство установи някои пропуски по отношение на Коридор №8, но имаме уверението, че цялостният ангажимент по изпълнението на Коридор №8 е налице. Трябва да се проведат допълнителни разговори и да се обсъди продължаването на Коридор №8, дори да се налага различна организация. Ние в ЕС подкрепяме и двата коридора. Това е нашата позиция - Коридор №8 и Коридор №10. Дискусията не е или/или. При тези два коридора трябва да помислим какво е осъществимо в момента, какво можем да направим. При Коридор №8 нещата са в процес. Има участъци, които са почти завършени, други, при които има избран изпълнител. Коридор №10 е в началото си. Ние подкрепяме планирането и реализацията на Коридор №10. Но позицията ни е, че Коридор №8 и другите приоритети също трябва да бъдат развити."

Коридор 8 е много важен за Северна Македония и България, коментира пред камерата на БНТ ръководителят на Общественото предприятие "Държавни пътища" в Северна Македония Коце Траяновски, който преди десет години беше и кмет на Скопие, по чието време се появиха паметниците, елемент от политиката на антиквизация по времето на премиера Никола Груевски. 

Траяновски коментира следното:  

"Коридор №8 е твърде много важен. Искам да изкажа съжалението си, че до сега не е направен. Няколко пъти през последните десетилетия във времето преди е бил в плановете за реализация и сега съм щастлив в неговото реализиране. Много съм щастлив, че този коридор е много важен в комуникацията между България, Македония и Албания в повече направления, като в сферата на бизнеса, туризма и развитието на общините и градовете и сътрудничеството ни. Радостни сме, че този път ще бъде реализиран, защото ни остана един участък от Страцин до Куманово. Надявам се, скоро да затворим и тази част във финансов план, дали с финансиране от страна на Световната банка, ЕБВР, за да можем да завършим в пътен план Коридор №8."

Инвестиционната рамка за Западните Балкани е съвместна инициатива на ЕС, с редица финансови институции, двустранни донори и бенефициенти, която е насочена към подобряване на хармонизацията и сътрудничеството в инвестициите за социално-икономическото развитие на региона и принос към европейската перспектива на Западните Балкани. Инвестиционната рамка WBIF е основното средство за изпълнение на амбициозния икономически и инвестиционен план на ЕС за Западните Балкани. Тя е ангажирана с финансирането на стойност 32 600 000 евро за изграждането на транспортния участък част от Коридор №8, който минава по нов участък скоростен път, свързващ източната част на Северна Македония с България от Страцин до Крива Паланка, намиращ се близо до границата с България. Освен това, настоящият проект е втори участък от участък VIII на Източния железопътен коридор и включва изграждането на 34 км железопътна линия между Беляковце и Крива Паланка. Той е част от „липсващото звено" от около 89 км железен път по коридор №8 към България. 

Източната част към България е разделена на три части, Куманово  Беляковце с дължина 30,8 км, Беляковце - Крива Паланка с дължина 34 км и от Крива паланка Деве баир до границата с България, с дължина 24 км. Целта на проекта е да допринесе за завършването на железопътен коридор №8 в  източения участък до македонско-българската граница и да установи оперативна свързаност по железопътен коридор №8 между двете съседни държави, който трябва да стимулира транспортния обем на стоки, товари и пътници. 

Друго преимущество е намаляване на времето за пътуване между Куманово и Крива Паланка с железопътен транспорт до приблизително 35 минути спрямо сегашното време за пътуване от приблизително 50 минути по шосе, а от там и до България. Опазване на въздуха, водата и околната среда от замърсяване и финансиране на фотоволтаични паркове са другата серия от проекти в които инвестира Инвестиционната рамка за Западните Балкани. 

Такъв е и примерът в с. Осломей, край град Кичево в Северна Македония, където чрез създадения фотоволтаичен парк, се произвежда 10 МWh и генерира приблизително 15 GWh електрическа енергия, което помага на 2800 домакинства да намалят въглеродните емисии с над 12 000 тона на годишно ниво. Този проект помага на Северна Македония да постигне енергийна диверсификация и целите на декарбонизацията. 

В съседната на Македония Албания първият проект, на който Инвестиционната рамка за Западните Балкани е помогнала, е воднопричиствателната станция в граничния град Поградец, намиращ на Охридското езеро. Тя е инициирана от Германия и Швейцария и чрез система от пречиствателни колектори, е постигнала пълното снабдяване с вода на града и районите около него. Въведена е и компютризирана система за пречистване на водата.

"Виждате нивото на водата. Градът взема 75 литрав секунда. Нивото на депото е 1 метър и 75 см, което е добро ниво. Вкарваме 82 литра в секунда. Всичко е наред и няма нужда от друга помпа. Справяме се добре с една. Депото ще се напълни при ниво от 2 метра и 50 см. Това е максималният капацитет на депото. Всички тези депа могат да поемат 2,50 м. Ежедневно градът използва 9000 куб.м за 24 часа зимно време, а през лятото 12 000 - 13 000 куб м."

ЕС и германското правителство са финансирали през Инвестиционната рамка обновяването на Студентския град в Тирана и общежитията в него с 4.78 милиона евро и над 30 млн. от германската банка за развитие KfW. Германският посланик в Тирана Карл Бергер коментира и предстоящия старт на преговорите на Албания за членство към ЕС. 

Карл Бергер: 
"Радвам се, че Албания може да предприеме тази стъпка. Ще видим дали други държави могат да отворят нови глави в преговорите. Надявам се, че другите държави в региона ще разчетат това като символ и сигнал за надежда, че този процес е възможен и за тях. Всяка страна има собствени особености в преговорния процес. Няма да коментирам Северна Македония, разбира се, защото не съм толкова добре запознат. Факт е, че преговорите с Албания започват. Може би и с Черна гора. Това е много положителен знак. Надявам се да е положителен и за всички останали, защото създава впечатление, че ЕС се отнася много сериозно към преговорите. " 

Коридор №8 остава важен приоритет, коментира ръководителят на делегацията на ЕК в Албания Силвио Гонзато, който освен за него, говори и за започващия процес на евроинтеграция на западно-балканската държава. 

Силвио Гонзато:
„За разлика от други държави в региона, Албания няма план Б за Европейския съюз. Желанието за европейска интеграция е многопартийно. Коридор №8, е топ приоритет за ЕС в региона. От инфраструктурата на българското Черноморие до албанското пристанище Дуръс има голяма полза, както за икономиката, така и за сигурността, като част от стратегията на НАТО". 

За Албания изграждането на Коридор №8 е особено важен за Тирана, тъй като играе ролята на ключова връзка за военна мобилност на НАТО. Премиерът на Албания сподели видео от изграждането на проекта в социалните мрежи. На кадрите се вижда част от изградената пътна ос и от строителната площадка за пълното завършване на Коридор №8. Коридор №8 ще завърши в Албания с проекта за ново пристанище в Порто Романо до крайбрежния град Дуръс, от където ще тръгва паневропейският коридор, за да стигне до българското черноморско пристанище Бургас.

Репортер Николай Кръстев 
Оператор Цветан Благоев