Звън на камбана за свободата в Пловдив

В Пловдив първият ден на свободата всъщност се оказва 3 януари 1878 година. Звън на камбана ознаменува така жадуваната свобода. Каква е историята? Вижте репортажа на Николай Райшинов и оператора Антон Марчев.

Камбаната на храма "Св. Богородица" в Пловдив е излята в прочутата леярна на братя Велеганови. Тя възвестява свободата за пловдивчани, а църквата е първият паметник в града, посветен на загиналите за Освобождението.

Декември 1877 г. Отстъпващата турска армия разрушава град Татар - Пазарджик, за да забави настъплението на руснаците. В новогодишната нощ е опожарен и единственият мост на река Марица в Пловдив. На следващия ден са разбити и ограбени магазините по Узун чаршия (днешната улица "Райко Даскалов"). След това идва ред на пожарите. Вечерта на 3 януари 1878 г. стотици пловдивчани търсят сигурни места, за да се скрият. Сред тях са майката на Иван Вазов и по-малките братя на поета. Те се установяват в препълнения храм "Св. Богородица". Други избират гръцкото консулство. Трети търсят подслон при приятели и близки, разказва историкът Владимир Балчев.

Владимир Балчев, историк: "С всички тревоги лягат. На сутринта тревогите още ги тресат и никой не смее да излезе. Една мъртва тишина. Никой не смее да излезе от вкъщи. По едно време се чува радостна гълчава. Тогава вече българите разбират, че турските войски са напуснали Пловдив и че няма никакви други опасения за тях. В спомените пише не само за велика радост, а за пре-велика радост. В радостта си те викат, хвърлят калпаци, крещят, някои си разкъсват фесовете. Така е запомнен първият ден на свободата в Пловдив. След това се разбрало, че в Пловдив е дошъл ген. Гурко."

Когато се чуло за пристигането на генерал Гурко, скованият от студ и страх Пловдив, отведнъж се съживил, заледените улици на Трихълмието почернели от народ. Посрещнали освободителите пред храма “Св. Богородица”. Хората плачели и се молили за победата на освободителите, проследява в архивите Владимир Балчев:

"По едно време се чул камбанен звън, и то точно до храма. Всички са били изненадани, защото християнските църкви нямали камбани. Те са били с дървено клепало и тогава видели, че на едно дърво е закачена една камбана. Тази камбана е била излята от двамата братя Лазар и Иван Велеганови."

Според Балчев двамата братя изливат камбаната още по време на Априлското въстание. По това време в тяхната леярна се правели лъвчетата за калпаците на въстаниците. Братята още тогава вярвали, че българите скоро ще се освободят и ще се радват на камбаната.

Владимир Балчев, историк: "Тя е била скрита дълго време – с някакви такива отрязани неща, парчета. Но за този празник хванал чираците и калфите си Велиганов и тая тежка камбана са я довлекли, качили са я на дървото, за да зарадва българите."

Два месеца по-късно на същото място отново се събрал целият град. Денят бил 3 март 1878 г. Още от сутринта улица "Съборна" се изпълнила с народ, появила се внушителна триумфална арка. По отзива на всички – пише генерал Столипин в рапорта си до щаба на армията – зрелището е поразително.

Владимир Балчев, историк: "Всички възвишения и скали, каменният площад, където се провеждало тържеството, покривите на къщите, оградите, та даже дърветата бяха накичени с хора. И целият този десетхиляден народ, цялата войска, която притаила дъх, мълчаливо се кръстеше, чуваха се само молитвени думи."

Оттогава площадът пред катедралния храм “Св. Богородица” се превръща в свято място за пловдивчани. Тук е издигнат първият в града паметен знак, посветен на освободителите – камбанарията-паметник на храма. От тук тръгвали всички празнични шествия. Тук са и първите тържествени паради на войската за 3 март. Тук се събирали старите опълченци преди да тръгнат за поклонение към Хълма на освободителите.