10 години от трагедията в Лим

В петък на 4-и април стават десет години от катастрофата в река "Лим", в която 12 деца загубиха живота си. Днес, 10 години по-късно, за трагедията си спомнят предимно родителите на жертвите и спасителите от черната нощ и ледените води на реката. В поредица от репортажи в "Денят започва" ще ви разкажем за преживяванията на семействата и ще търсим отговор на въпроса защо, според тях, нищо не се е променило. Днес ви предлагаме историите на бащата на Антония и на майката на Боряна. Репортаж на колегата Иво Никодимов и оператора Ивайло Минков.

"Може би месеци наред ме преследваше този шум на реката, където се чуваше, ама толкова истински го чуваш, че все едно си там", спомня си Веселина Петкова, майка на Боряна Петкова.

В ледените води на река Лим на 4-ти април 2004-та Веселина Петкова е изгубила единствената си дъщеря. Днес семейството от двама лекари е осиновило момиченце, за което се грижи, а страховете за детето са още

по-големи.

"Малката трябва да ходи на екскурзия и то до Плевен. Сто пъти питах госпожата какво, що, как. Ами като иска да иде с децата, как да я спра", споделя Веселина Петкова.

БНТ: Какво ще ви коства това на Вас, обаче? - Оф, цял ден нерви, цял ден нерви. Докато се върнат ще е просто ужас. Аз се притеснявам и като е на училище. Беше болна, вчера госпожата звъни "Ела да си я вземеш,

че е с температура". Тоз половин час докато се измъкна да я взема почваш да си мислиш, ама температура, ама гърч, предната седмица й откриха астигматизъм, споделя майката.

Бащата на друго момиче от екскурзията - Антония, също признава, че има големи страхове и днес.

"Страховете да не се случи друго с другото ти дете. Винаги, когато тръгва някъде с колата, му казвам, той е вече голям, нали, да внимава, да кара бавно, да внимава. Знае какво сме преживели. Това всичко

е така да се каже отражението, ехото от това, което ни се е случило", казва Тодор Братов, баща на Антония Братова.

"Всеки човек има някакви страхове. Ако нямаха хората страхове - само лудия не го е страх в крайна сметка, но се промени отношението ни и виждането ни за живота и това, което е отвъд. Защото ако ние нямаме

надежда, че тези деца са някъде на друго място, ако нямаме вяра, това означава, че живеем в една механична вселена, където всичко свършва със смъртта и това е", споделя Тодор Братов.

Майката на Боряна и бащата на Антония казват, че живеят от конкурс до конкурс и от турнир до турнир, които организират всяка година в памет на загиналите си деца. Фондация "Ангели от Лим" събира деца, които обичат да рисуват, пеят и спортуват, защото искат лошия пример от тяхната екскурзия да не се забравя.

"Това, което трябваше да преживеем първите моменти на тая катастрофа. Когато ние чакахме някаква информация какво се е случило, а всъщност информация нямаше. Взехме нещата в свои ръце. Отидохме със собствен автомобил в Сърбия, за да си търсим децата, защото до последно нямахме никаква информация какво се е случило. Всичко това, което сме преживели, първите крачки, когато влязохме в моргата, за да видим децата, проснати на пода. Всичко това е много тежък спомен за нас и не го пожелаваме на никого. Може би това е най-лошото, което може да се случи на един човек", разказва Тодор Братов.

"Просто в един момент имаш чувството, че всичко зло на света се е събрало точно там в тая точка. Е, и човешкото зло, разбира се. Няма един възрастен починал", казва Веселина Петкова, майка на Боряна Петкова.

"Всички възрастни, включително 70-годишна жена, са излезли. Това какво ви говори. Моята дъщеря имаше медал по лека атлетика. Може ли това дете да не може да излезе, как ви се струва? А да излязат възрастни и пълни жени. Всеки иска да живее и да се спаси. Когато си ръководител и си поел в ръцете си деца, ти трябва малко от малко. Значи на едно събиранията, мисля, че беше в парламентарната комисия, когато зададоха въпрос на госпожата Пеева защо не помогнахте на нито едно дете, не подадохте ръка? - Нейният отговор беше - не сме обучени да спасяваме. Обучени да спасяваме?!? Това или го имаш или... Какво значи да си обучен?!?", спомня си с болка Тодор Братов, баща на Антония Братова.

10 години по-късно майката на Боряна и бащата на Антония казват, че трагедията "Лим" може да се повтори.

"Много работи казахме, обаче малко е глас в пустиня. Поне в България е глас в пустиня. Аз съм лекар и на 15-и април 2004 година излезе една наредба. То винаги е имало такава наредба, само че когато нашите деца тръгваха на екскурзия, техните карти, които е трябвало да бъдат попълнени от лекар на училище, тогава имаше, значи бяха празни. Не бяха попълнени. А сега, 10 години по-късно, въпреки че седмица-две след екскурзията се приеха и уточниха нещата, продължават да идват месец преди екскурзията, 10 дена преди екскурзията, две седмици преди екскурзията. А там отдолу има един такъв дребен шрифт, който пише: "три дни преди отпътуването". Вероятно и вие се сещате, ако сте ходили като дете по лагери, по екскурзии, как докторът на автобуса ни проверяваше за въшки - най-малкото, което е. А сега искат десет дни преди това аз да се подпиша, че детето е добре. След 10 дни може да го няма. Де факто какво правим. 10 години след това, едно голямо нищо. 10 години след това, аз се боря постоянно. Постоянно им пиша отдолу, отзад - госпожата каза "без дата". Не може без дата. Аз си слагам подписа, как така без дата. Че ти утре може да ме обесиш с тая липса на дата. Това е ежедневно. Е сега има спортни състезания, започват зелените училища, започват екскурзиите отново. Всеки Божи ден се разправям и с училище "Катранов", което беше организатор на екскурзията и с останалите училища. То не е само "Катранов". Обажда ми се един приятел от Враца и ми вика: "Какво направихте, нали нямаше да се пътува през ноща" - "Защо" - "Ами моята заминава с танцовия състав не знам къде си и пътуваха до София през нощта". Е, какво сме направили?!? - Нищо не сме направили! Значи никой не чува това, което искаш да направиш, да кажеш. Хората покрай нас не го чуват, че какво остана да ни чуят там горе. Никой няма да ни чуе", казва Веселина Петкова.

"Защо не си вадим поуките? Заради парите и бзнеса. Всичко се свежда до това. Всичко се свежда до интереси на някои хора, които имат туристически агенции. Още след случката имаше доста голям натиск и борба. Първо да се измъкнат участниците от отговорност, второ да продължават да правят такъв тип екскурзии, които са казано на жарган "на юруш". Идват взимат деца, връщат ги, взимат други деца. Това трябва да се случи в рамките на една кратка ваканция, за да се спечелят колкото може повече пари. Нашите деца са пътували повече, отколкото са видели нещо в Дубровник", допълва.

"Точно след една година на наши приятели сина караше кола на 14 години и като им викам: "Добре, той ви е един, знате какво стана с нашето - едно беше и т.н. Не ви ли е страх?" - "Да пази Господ". Значи това са хора, които са покрай нас, които са били съпричастни и т.н., значи и те не са си взели някаква поука. Аз по друг начин не мога да си го обясня в никакъв случай", разсъждава Веселина Петкова, майка на Боряна Петкова.

Днес майката на Боряна живее, за да продължава борбата си заради другите деца и за да отгледа 7-годишната Преслава, която пълни дома й с детски смях.

И си пожелава: - Поне да порасне. Да е жива и здрава, че Боряна не можа да порасне.

А Преслава мечтае да стане художничка и рисува сърца.