Гео Милев - екзекуция на българската духовност

На 15 януари 2015 г. се навършиха 120 години от рождението на българския поет и публицист Гео Милев.

Когато тръгва на училище Гео Милев е само на 5. На 12 издава първите си вестници и сборници - със стихове, текстове, карикатури и илюстрации.  На 15 превежда Дидро, Юго и Пушкин. На 16 е студент в Софийския университет, а на 17 - в Лайпциг.

Един вундеркинд в българската култура...

Първият автопортрет на Гео Милев е публикуван в сборника "Изкуство" - 15-годишен младеж с къдрава коса, част от дрехи, размит черен туш. До края на 30-годишния си живот рисува над 20 автопортрета, постоянно взрян в собствената си проекция, сам, чужд за самия себе си, вън от света.

Никога, никъде, никой...

В Първата световна война Гео Милев е командир на разузнавателен отряд при Дойран. Силна артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Гео е спасен по чудо - открит е между труповете, тежко ранен в главата със загуба на дясното око и в пълно безсъзнание.

"Главата ми - кървав фенер..."

Вторият живот на Гео Милев като бунтар и флагман на модерното изкуство започва с раняването му на Дойранския фронт. След 12 пластични операции в Берлин д-р Йоханес Есер възстановява разбития му череп и Гео се свързва завинаги с революционните идеи на немския авангард.

Бомба в сърцето на старата култура...

Един българин, роден преди 120 години, когото запомняме от училище като автора на „Септември ще бъде май, ще бъде...”

Водещ - д-р Андрей Захариев.

Михаил Неделчев - преподавателят от Нов български университет - литературен историк, теоретик и критик, културолог, есеист и публицист; политикът на Промяната - народен представител в Седмото Велико и 36-то Народно събрание; авторът на десетки монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии и очерци; един от доайените на съвременната българска литературна антропология.

Иван Гранитски - издателят, неуморно търсещ читателите си из цяла България, дори в селца останали с петима, все още четящи хора; поетът, вярващ в своята Итака и в словото като упование, че дори и най-безнадеждната ситуация може да се промени; общественикът, загрижен на първо място за духовната криза и опростачването, свело речника на нацията до близо 5-600 думи; авторът на книгата „Гео Милев и трагиката на националната съдба”.

Бойко Ламбовски - възпитаникът на Френската гимназия и  Московския литературен институт „Максим Горки”; публицистът, преводачът и поетът със стихове,  преведени на сръбски, немски, английски, френски, руски, чешки, полски, италиански; завеждащият отдел “Култура” на в. “Сега”, преподавател по творческо писане в Алма Матер; носителят на няколко литературни награди, една от които наградата „Гео Милев”  за принос в съвременното изкуство.

Христо Карастоянов - писателят, с влечение към музиката, завършил Българска филология в Софийския университет; драматургът  и автор на 27 книги белетристика, поезия, публицистика; носителят на наградата на Съюза на българските писатели за документалистика  и два пъти на „Хеликон”; творецът, имал смелостта да напише роман за последната година и половина от живота на Гео Милев.