Пътуване в миналото: Разкопки доказват живот на 7000 години в село Рибен

Вярно е, че в Рибен още пазят спомена от снимките на мегапродукцията хан Аспарух от там и усещането им за царствено минало. Но археологическите разкопки сега разбиха на пух и прах легендите им за царска резиденция с големи златни порти на този хълм. Обаче им оставиха не по-малко вълнуваща история, която започва 7000 години назад.

Местността се казва Градище, назовано далеч преди да разкрият, че този хълм всъщност е селищна могила, обитавана 7 хилядолетия, със 6 строителни периода. Това тук са следи, оставени то първите.

Д-р Володя Попов - научен консултант на археологическите разкопки: Това е керамиката.
Мария Чернева: Гледам, че е украсена.
Д-р Володя Попов: Да, те си имат своята специфика, много добра украса. Това са деструкции от жилищата, които жилища са доста добре изградени. Те са паднали - това е стена, която е паднала и се вижда
Мария Чернева: Глина?
Д-р Володя Попов: Разбира се, това е омесена глина, която е маркирала дървената конструкция, която е била направена.
Мария Чернева: Възможно ли е да е горяла, защото е като опечена.
Д-р Володя Попов: Разбира се, че е обгоряла.

Следите на онази неолитна цивилизация от Анатолия, която носи земеделието и животновъдството по нашите земи. И тук те са намерили най-добрите условия за това.

Д-р Володя Попов: На това място, за да дойдат, предполагам, че са ползвали стратегическата панорама, която се отваря пред тези, които са тук и да наблюдават всичко. В края на краищата то е на такова място, че те би трябвало да са разсъждавали и по въпроса на своята сигурност.
Мария Чернева: Значи е имало такава още тогава някакви опасности от нашествия.
Д-р Володя Попов: Разбира се, от когато се е появила формата на накакъв вид собственост, от тогава започва.
Мария Чернева: Която може да се вземе.

Все пак им се налага да слязат в равното, по-близо до водата. А следващите следи тук са на траките. IV век пр. Хр. те са превърнали Градище във свое светилище.

Петър Бънов - археолог: Ами открихме огнища култови, където те са слагали съдове, битова керамика, други, някои от тях са били после и засипвани. Траките знаете са имали един култ към слънцето и Скалата, много силно развит, и затова са избрали това скалисто място. Също в най-южната част на този хълм през миналата година попаднахме на култови ями тракийски, издълбани в Скалата именно свързани с този култ на Скалата

Мария Чернева: А скалата е какъв символ на нещо ли.
Петър Бънов: Скалата трябва да е символ на вечността, защото тя е непреходна, идва при нас и си остава след нас Скалата.

През вековете мястото продължава да се смята за култово и в края на втори век римляните строят величествен храм, посветен на Юпитер, Херакъл и Дионис - ако се съди по надписите на плочи открити наблизо преди 20 години. Но основите на храма излизат едва сега.

Петър Бънов: Ето тази година виждате тези масивни квадри показват, че наистина това е бил храмът, който е възникнал, който е продължил култовото място на траките, да го превърне в римско култово средище.

На пътя на Виа Траяна, храмът най-вероятно е бил много посещаван. И явно тук са почитали един от слабо известните тракийски богове - Пробонос, според един от надписите.

Петър Бънов: Открити са само в нашата страна още два - при Рациария, единия, при Абритус, другия.
Мария Чернева: А що за бог е това.
Петър Бънов: Не е много ясно. То е някакво тракийско божество, вероятно може би е в Мизия почитано, защото само тук се намира IV век, края на III и през целия IV идва християнската религия и вероятно храмът вече не е правилен за властта

Храмът е разрушен, части от него са използвани за всякакви други строежи след това.

Мария Чернева: Какво ли биха казали последователите на Юпитер и Дионис, ако знаеха как по-късно храмът им ще бъде разрушен и унизително преизползван. Но това е историята. Всеки се опитва да й стане родоначалник. Нищо ново под слънчето

Един от важните елементи на храма, например, се използват като основа на греда в по-късно жилище

Соня Лазарова - р-л на археологическите разкопки: Това е посветителен надпис на върховния римски бог на Юпитер.
Мария Чернева: Къде го пишеше това?
Соня Лазарова: И започва с Йови оптимус максимус и тука вече се споменават имената на тези, които са направили посвещение на Юпитер вероятно за здраве и успехи. Виждате, че такива големи камеменни блокове са били използвани като праг. Ето един прагов камък, който също е голяма квадра от градежа на храма. Изполвал се е за праг и се е влизало в организирано помещение
Мария Чернева: А, ние сме в мазето сега!
Соня Лазарова: "Това, което виждаме, е направено в средата на IV век, когато тук се организира защитена с крепостна стена и с такава фортификация, в която участва и кулата селище.

Заплахата от готски нашествия качва хората обратно тук за защита. Мястото е опожарявано от готите неведнъж, по-късно самите те го заселват. Въпреки крепостта и защитната кула, археолозите до този момент не откриват следи от битки. Но пък засичат унищожително земетресение. И за известно време тук животът замира до 12 век

Соня Лазарова: Значи по времето на първата българска държава тука също има живот. Разбира се, много примитивно е бил, така бедно е било населението. Тази година разкопахме две пещи, свързани с техния бит.
Мария Чернева: А, просто е кухнята тука да го кажем.
Соня Лазарова - Тук е кухнята, тука е била пещта. Ето това е основата на пещта, тука отгоре имаше кожух, направен от глина опалена> Съдовете просто бяха върху пещта. Тука какво разкриваш - това е устие или е метално.
Петър Бънов: Някакво устие на някакъв съд, вероятно бронзов.
Соня Лазарова: Браво! Добре! Ами това са ни оставили непретопено.

Градище може още дълго да разказва хилядолетна история. Стига да има кой да чете и да слуша.