Истините се познават по лъжите ни – римите на рапъра Жлъч

Предаване: Панорама, 26.07.2019

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

"Боен вик на хиляди или 100 молитви от един?", както пее ЖЛЪЧ в една от своите песни - разказ на Спас Кьосев и оператора Михаил Врабчев.

ЖЛЪЧ: Много често ме питат откъде идва това име. Всеки път давам различен отговор, за да се забавлявам. В момента бих казал, че ЖЛЪЧ е пънк банда, в която аз съм единственият член.Мойта публика са много и различни хора, аз имам повод за гордост там, защото съм получавал комплименти и признание за това, което правя като музика от университетски преподаватели, от бащи на мои връстници. И едновременно с това успявам все още да докосна сърцата на някои хлапета, които са в гимназията и имат нужда от музика, която да им дава някаква надежда, да не ги вкарва в ежедневната супа, ами обратното. Аз съм човек, който разказва истории. Човек, който сяда и обработва някаква своя емоция. Това мисля, че е базата за всяко изкуство.

"Краят ти още не е тук, но идва към теб
Ако го изчакаш на два крака, ще стигнеш далеч"

ЖЛЪЧ: Звучи като противоречие. И е! Но истините се познават по лъжите ни днес. Така че остави ме да им звуча дълбок. Мислите са на кълбо, а да ги разплита балъкът. Мъка мно'о! Ебати слаломите, писнало ми е най-умните да зяпат заспали от сянката как им минават дните.

"Идва, идва здрач, за да зазори
Идва утринта, НАС да разгори."

Матю Стоянов е на 28 години. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури. Следва 3 години "Културология" и "Българска филология", но се отказва. Работи като копирайтър в рекламна агенция.

ЖЛЪЧ: Баща ми е завършил българска филология и изобразително изкуство. Майка ми е стоматолог. Баща ми е художник реално по призвание. А е и пишещ човек. Така че голяма част от нещата, които върша днес като дела ги отдавам на него. А пък каквато и дисциплина и вяра в доброто, ама такава силна вяра в доброто, съм успял да запазя е от майка ми. Казват, че в България бедността и богатството се предават само по наследство и това е нещо, с което демокрацията все още не успява да се справи до момента. Не вярвам!

БНТ: Българинът много лесно говори за българина, но много трудно говори за себе си. И особено, когато критикува...
ЖЛЪЧ: Българинът наистина говори много за българина, защото сякаш сме няколко типа... и общественият асортимент сякаш не е много...
БНТ: Кои типове сме, кажи ?
ЖЛЪЧ: Веднага се сещам за Торбалан, който има една торба и постоянно иска да я пълни. Винаги... Малко му е празен погледът, но това не значи, че той няма чувства. Той си има чувства. Той обича неща. Обича и хора. Обаче иска постоянно да тъпче! Независимо дали в края на живота си стига до това да обере една от най-големите банки в България и да се разхожда, сякаш не го е направил или само да си остъкли балкона на вилата в Девня... Торбалан е такъв! Чакай да му измисля смешно име... Има един много хубав, може би любимият ми филмов персонаж - Тодор Колев в "Опасен чар" - другарят Ястребов - Птицата. Това е човекът, който чувства, че за да бъде свободен, той постоянно трябва да лъже. Ако не другите, то себе си. Донякъде мисля, че даже аз спадам към тази категория. Аз доста си вярвам за някакви неща, за които не всеки път съм сигурен, че са истина... Птицата е много любим мой персонаж, той лети, докато някой не го спре и най-често лети към светлината...
БНТ: Той по-скоро е добър... и лети към...
ЖЛЪЧ: Добър е, но понякога прави страшни глупости...
БНТ: лети към вятърните мелници...
ЖЛЪЧ: Да! Любимият на всички е Кречеталото. Който много лесно говори за другите. 90% от времето. Защото няма много... изпуснал е малко момента, в който е трябвало да прави това, което наистина трябва да прави. Пропуснал е може би ролята си. Много качествен доносник е... много качествено подставено лице... И естествено - ултимативният мързеливец, човек който работи генериране на извинения...
БНТ: А смазаният? Този, който си мислеше, че зависи от него, но се оказа, че не зависи от него? Той какъв е?
ЖЛЪЧ: Хм, това мисля, че то не е даже типаж, то е цяло едно поколиение в България...

"Краят ти още не е тук, но идва към теб.
Ако го изчакаш на два крака, ще стигнеш далеч.
Ако си горял ярко преди да изтлееш
може отново да те запалят -
факла ли си или свещ?
Боен вик на хиляди или сто молитви от един.
Всичко е измислено, но нима светът ни е предвидим?"

БНТ: Ти от кое поколение си?
ЖЛЪЧ: Аз съм от поколението, което трябва да достави Надеждата в някакъв момент или да отшуми...

"Сега тичам само във свойта собствена глава.
Преследвам там хоризонта -
край няма, край няма, това е Прекрасното!
Очакване e - Бъдеще в сегашно време!"