Влезе ли заразата в територията на политиката?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

"Вярно е, че румънските туристи наистина присъстват в България, но ако има общ проблем, по-добре е да се обсъди между двамата премиери и двете правителства какви мерки да вземат евентуално. Но такива изказвания се опитват какво да кажат на българското общество - виновни са чужденците. Също като - виновни са емигрантите, защото са дошли и искат да променят състава на населението... Вместо да се вгледаме какво ние сме направили или по-скоро какво не сме направили и по-скоро какво властите не са направили. Всичко това ми се струва малко евтино", отбеляза проф. Антоний Тодоров.

Социалният антрополог Харалан Александров се спря на въпроса каква е ролята на домашното прасе в българската култура. И се позова на изследване на румънския му колега Винтил Михайлеску за ролята на прасето в полумодернизираната култура на Балканите.

"Прасето е много важен социален актьор, силно недооценен от социалните науки. То не е просто част от хранителната верига, то е част от социалните отношения. Чрез прасето една категория българи постига усещане за екзистенциална сигурност, стабилност, свобода и независимост от пазара, от властта, от държавата и от обществото като такова, т.е. аз и моето прасе, което аз храня, после то ще ме нахрани създават един цялостен затворен кръг на самодостатъчност. Тази ситуация на самодостатъчност е много сериозно атакувана и разрушена", подчерта Харалан Александров.

Познавайки много "прасисти", антропологът поясни, че те имат повече базисно доверие на прасето, отколкото на чужденеца, към държавата и много често към съседа. И в момента това доверие е атакувано и това е много голяма травма в сърцето на социалната връзка, коментира Александров.

"В този смисъл имаме катастрофично преживяване", заяви той.

Вижте оценката на двамата за изтеклите данни от НАП, избора на главен прокурор, протестите на стопаните на прасета и новите политически проекти във видеото.