Адвокат от три Българии

Йордан Минчев: „Скоро бивш съдия от Апелативния съд ме срещна. Бай, Йордане, здравей!- Здрасти, Илиев! Абе, ти знаеш ли, че си добре с акъла, бе. Защо бе, Илийчо?- Да ти кажа, четох една писмена защита твоя по дело, много хубаво си я написал.“

Написал я е, a е на 90 години. Търновският адвокат Йордан Минчев още работи на машина „Ерика“ от 58- ма. Кантората му е отрупана с папки. Пази всяко дело, по което е работил. Спомня си едно от социалистическо време: как поел защитата на две момчета от Свищов, които писали позиви срещу високите цени на вестниците и билетите за театър.

Йордан Минчев: „В позивите между другото пишеше - как живеят нашите баби с минимални пенсии, а същевременно Людмила Живкова ходи със самолет за тоалети в Париж. И предметът на делото беше контрареволюция. Противонародна дейност. Първият съдия, който гледа делото, много добър юрист. Той прие моето становище, че в случая не се касае за контрареволюция, а се касае за обикновени лозунги, младежки прояви. Е, делото свърши. Ходиха момчетата в затвора, върнаха се."

Йордан знае: Малкият човек може да стигне до съда, дори да не е виновен за нищо. И там ще му трябва някой - да му помогне срещу системата. Някой, за когото правото не е само пари, а съвестта не е празна дума.

Йордан Минчев: „Винаги съм бил на позиция, тя е още от римско време, че адвокатурата е легалната опозиция на властта. Значи аз имам право. Имам право да атакувам. Администрация. Власт.“

Сега търсят адвокат Минчев по дело за имот. Клиентът се чуди как да раздели малкото си наследство. През дългите десетилетия Йордан е видял как се променят хората.

Йордан Минчев: „Хората се затварят. Станаха завистливи. Станаха злобни. Вижте какво ни е криво, кое ни е наопаки. Гледах едно много интересно интервю с един италиански академик. Той каза нещо, което на мен много ми допадна: „Съвременната младеж спи до обед, а след обед мисли за пари“.“

Този следобед Старата чаршия е празна. Един занаятчия довършва работата си. Велико Търново скоро ще заспи.

Йордан Минчев: „Търново беше 12 хиляди. 44-та година. Половината отидоха Русе, Варна, Пловдив, и София. Питам се що ли, къде са хората бе? Ами, една част измряха. Друга част отидоха по селата, трета част замина в чужбина. И защо се получи туй нещо? Къде са политиците? Основният порок на българските политици е, че не зачитат съсловието на юристите. А мястото на юристите, политици, е в парламента. Те ще правят законите. И няма да се говори за лобита, за чадъри.“

Но и юристите са се променили, казва адвокат Минчев. Въобще, нищо не е това, което беше.

Йордан Минчев: „Когато аз станах адвокат, говореше се, че Търновския съд, е отделение на Върховния съд на Републиката, което означава, че тук е имало само много кадърни съдии. И наистина беше така. Сериозни хора, умни хора. А сегашните съдии какво да ви кажа. Професията ни се феминизира. - Защо? Тоз въпрос го зададох на моя състудентка, пенсионерка и, бивш върховен съдия, защо? Отговорът беше категоричен. Съдийската професия е мъчна професия, а мъжете не обичат мъчната работа.“

Сякаш всички търновци познават адвоката с 62 години съдебна практика. През него са минали хиляди делби, наследства, разводи. Покрай тях се сеща да ми каже, че днес самотата е станала институция. Особено за най- възрастните.

Йордан Минчев: „Празници. Събираха се хората, веселяха се. А сега? Събират се да играят на карти или на шах, пенсионерите. Нищо повече. За политика не им се говори.“

Йордан Минчев видял цели три Българии. Но някои неща така и не разбрал. Например, как така умишлено ще навредиш на другия.

Йордан Минчев: „На тази възраст, при тази практика, макар и да не съм християнин, аз не мога да си обясня как е възможно умишлено да извършиш престъпление. По–рано като че ли ми беше по-ясно, хващах се с мерак, защитавам магазинери, магазинерки, които са откраднали, сега - не. Не мога.“

Понеделник точно в 7 Йордан Минчев ще отвори кантората си. Телефонът пак ще позвъни. Старата машина ще затрака. На 90 години адвокатът продължава с делбите, наследствата, разводите – там, където животът на малкия човек се сблъсква със системата. Казва, че опитва да запази съвестта си. И това е най- важното.