Америка за България: каква е истината. Гари Макдугъл

С Гари Макдугъл, съпредседател на Борда на директорите на фондация "Америка за България", разговаря журналистът Бойко Василев.

БНТ: Господин Макдугъл, дали фондацията "Америка за България" е дългата ръка на американската външна политика в България?

Макдугъл: Това е нелепо. Ние сме група хора, които искат да помогнат на България в най-важните й предизвикателства. Имаме независим Борд на директорите. На нашия сайт ще видите, че това са независими умове от всички части на Съединените щати: журналисти, бизнесмени. Те решават. Нищо общо нямаме с външната политика на САЩ. Тук сме да направим най-доброто за България.

БНТ: Дали фондацията предизвика смяната на правителството миналата година, подпомагайки няколко известни протестиращи?

Макдугъл: Това е нелепо.

БНТ: Пак ли?

Макдугъл:Не Вие сте нелеп, а въпросът. Вижте, вече се вижда, че ефективността ни нараства. Хората забелязват, че правим добри неща. Но не всички го искат. Ние подпомагаме борбата с корупцията, образованието, хората в нужда, прекрасното наследство на България, например базиликата в Пловдив. Добри и положителни неща. Е, искаме това да се пише на сметката на Америка, защото сме американци. Доста време вложихме да помагаме на българските си приятели; аз самият идвам от 20 години. Но ръка на американската политика? Тези, които не харесват нашите дейности, може и да го твърдят. Ама не е вярно.

БНТ: Но някои вярват, че имате таен дневен ред. Какво искат да промените тук?

Макдугъл: Нашата програма е на сайта и всеки може да я види. Веднъж годишно я актуализираме. А за промяната – да! Искаме да помогнем на българите да премахнат корупцията, която заразява страната. Много е трудно. Но ние финансираме „Прозрачност без граници” и други независими организации. Държим на прозрачно, ясно управление, което помага на всички хора, а не ползва само някои. Това са целите ни.

БНТ: Откъде идват всичките тези пари?

Макдугъл: Историята е интересна и също е на нашия сайт. Когато падна Стената и комунистическите страни тръгнаха към свободния пазар, американското правителство създаде инвестиционен фонд. Той учеше младите хора на предприемачество, да започнат бизнес и да работят без държавен контрол. 55 милиона долара бяха инвестирани в бизнеси из цялата страна. Подпомогнахме една от най-големите ферми за пилета, която днес изнася български продукт за Европа. Иначе нямаше да успее. И сега прави нещо средно между Хутърс и Кей Еф Си: млади хубави момичета сервират храна в приятна атмосфера. Това нашият фонд го финансира. Така се натрупаха много пари, почти 450 милиона. Те бяха вложени в нашата фондация, която всъщност е Ваша, на българите, „Америка за България“. В България беше инвестирано, нещата се разраснаха, вложеното беше върнато във Фондацията и тя сега работи за България.

БНТ: Защо Вие и Вашите колеги продължавате да работите на доброволни начала с България? Чувствате ли се обезкуражен, уморен, депресиран?

Макдугъл: Ще призная, че не е лесно. Нас обаче ни е грижа. Научихме се да харесваме българите. Важна е каузата. Вършим работа, която си струва. Когато си бил успешен в други бизнес-начинания, какъвто е случаят с повечето хора от Борда на директорите, искаш да дадеш нещо от себе си. Аз написах книга…

БНТ: За бедността.

Макдугъл:Да. Сега работя върху втора: какво в живота ни прави щастливи. След семейството и приятелите, това е помощта за другите. Така че аз и Бордът на директорите сме щастливи да даваме от себе си, да помагаме. Ето, видях тази университетска аудитория преди ремонта. После вложихме в нея милион и двеста хиляди долара. И сега я виждам променена, с ЛЕД-светлини на бюрата, с красиви дървени скамейки, с модерни обучителни уреди. Много големи българи са минали през тази аудитория – и ние помогнахме за промяната й. Ето това ме прави много щастлив.

БНТ: Като пишете книга за щастието, разбрахте ли защо българите сме толкова нещастни, песимисти?

Макдугъл: Знам тези проучвания. Има за какво да се тревожим. България е в тежък регион, където трудностите имат своята история – османци, комунисти. Много, много тежка история. Не знам как бих се чувствал, ако се бях родил тук. Но смятам, че разбирам положението и искам да го променя за добро.

БНТ: Вие сте били съветник на Джордж Буш - баща през 1988. Политиката има ли зловеща, тъмна страна?

Макдугъл: Джордж Буш - баща беше един от най-милите хора, които можете да срещнете. Общуваше с персонала в Белия дом и те казваха: той е най-прекрасният човек! Третираше ги като партньори. Като президент на САЩ ги канеше на бейзболни мачове и въобще се държеше като домакин на Белия дом. Никак не беше зловещ, а одухотворен и мил. Но да си американски президент не е лесна работа, политиката не прощава. Трябва да се конфронтираш с опонента. Това не е зловещо, по-скоро е трудно и неприятно.