ЕП с резолюция срещу расизма, осъжда вандализма

Предаване: Денят започва

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Смъртта на Джордж Флойд отприщи поредица от антирасистки протести и в Европа. В Брюксел се стигна до масови сблъсъци с полицията и вандалски актове. Антирасистките движения в Белгия прераснаха в дебат за колониализма. Федералният парламент на страната създаде комисия на истината - за преосмисляне на колониалното минало. Една от институциите, която побърза да се извини е кралският музей на Африка в Брюксел. Според директора му Гидо Гризелс музеят десетилетия наред е възхвалявал колониализма.

Гидо Гризелс - директор на музея на Африка: Нашият музей 65 години музея е бил институция на колониализма, занимавал се е пропаганда на колониализма. На цяла генерация белгийци, които са идвали тук и това е била първата им среща с Африка, е било вменявано, че белите превъзхождат черните. Нашият музей също трябва да поеме част от вината за разпространението на такъв вид расистки послания. Днес ние се дистанцираме от това, вече направихме основен ремонт, извършваме процес на деколонизация. Днес ние смятаме колониализма за неморална форма на управление, основана на военна окупация, на расистки и авторитарен режим и на експлоатирането на друга държава.

В Белгия гневът на антирасистките активисти е насочен най-вече към Леополд Втори - белгийския крал, който колонизира Конго и го превръща в свое лично владение. Многобройните паметници на Леополд Втори са обект на вандалски актове в цялата страна. Местните управи в Антверпен и Гент решиха да ги махнат от градовете и да ги приберат в депа или музеи. Бюстът на Леополд в парка на музея на Африка също не беше пощаден от вандализъм.

Гидо Гризел - директор на музея на Африка: Вандализмът никога не е разрешение. В същото време аз разбирам гнева на някои групи, които толкова дълго време искат дебат за колониалното минало, но той никога не се е получил. Сега имаме едно движение, Белгия се променя. Аз със сигурност съм против пълното премахване на паметниците, които напомнят за колониалното минало. Въпросът е дали трябва да са толкова много. Според мен те трябва да поставени във съответния контекст като до тях се поставят или обяснителни табели или пък съвременни творба, която да ги оспорват, да засягат въпросите, които днес ни вълнуват.

Музеят на Африка е махнал от колекцията си експонатите, за които има съмнения, че са били нелегално придобити. В отделна зала да събрани и паметници, които се светят за расистки и показват превъзходството на белите над черните. Според директора голяма част от колекцията е била придобита чрез насилие, унищожаване на селища, кражби. Обмисля се дори връщане на някои експонати в Африка.

Гидо Гризел - директор на музея на Африка: Възможно е да върнем обекти. В момента сме в диалог с нашите партньори - националните музеи на Конго и Руанда. Направихме копие на нашия инвентар, за да бъде нашият диалог прозрачен и в следващите месеци ще обсъждаме какво точно те искат, какво можем да направим за тях. Може да помислим и за съвместни изложби. Но аз съм абсолютно отворен и връщането на експонати на Конго и Руанда.

Директорът на музея за Африка също смята, че Белгия трябва да се извини на Конго.

Гидо Гризел - директор на музея на Африка: Кралското семейство трябва да се дистанцира от този период, трябва да признае, че са се случвали неща, които са били ужасни. Трябва да има официална позиция както на белгийския парламент, така и на правителството и кралското семейство. За да се признае, че това, което се е случило преди 120 години е ексцесия. Мисля, че дължим това на хората от Конго, които са преживяла това, трябва да се дистанцираме от тази насилствен и расистки период. Дали ще го наречем извинение или нещо трудно - формулировката оставям на лингвистите.

В същото време по-крайнодесните политици в Белгия започват да протестират срещу дебатите, които според тях са свръх политически коректни и целят вменяването на колективна вина. Още повече, че ако започне да се разрушава всичко построено от колонизаторите, половината Брюксел ще остане под развалини.