Българските герои на една старояпонска история

Това е японска история с български актьори за древен театър и граматика по старояпонски. Всичко започнало отдавна - с няколко оригами, филма Шогун и любопитство към Япония.

Петко Славов – съосновател на фирма за мобилни приложения: "Япония е всичко онова, което не мога да намеря никъде другаде."

Петко и Янко завършили японистика, но съдбата ги превърнала в експерти по софтуерни технологии и дизайн. Двамата създават и успешно продават мобилни приложения за японския пазар.

Янко Попов – съосновател на фирма за мобилни приложения: "Това е учебник по старояпонска граматика, с известно количество текстове - класически романи, които човек може да прочете и разбира се да тества своите умения. То е насочено основно към японски кандидат-гимназисти – за изпит в гимназия или тест по старояпонски. Когато дойде време за този изпит, приложението ни става доста популярно и се сваля много активно."

Идеята им хрумнала още в университета - трябвало им бързо и лесно преносимо помагало за архаичните спрежения. Така двамата българи учат японците на старояпонски - използват го преподаватели, студенти, ученици. Създали и мобилно приложение за традиционния театър НО. Направили го като анимационна игра.

Янко Попов – съосновател на фирма за мобилни приложения: "Тя се използва като учебно помагало в японски училища, за да се преподава японска традиционна култура. Има различни известни пиеси, сложили сме обяснения за всяка, има и подробни обяснения за всеки един от реквизитите – костюми, кимона, маски."

Направили специална секция за инструменти, използвани в представленията Но - специфични, скъпи и недостъпни. Благодарение на българското приложение обаче учениците могат дори да свирят на тях.

Петко Славов - съосновател на фирма за мобилни приложения: "НО е нещо, към което винаги ще се стремя, но никога няма да постигна. Въпреки това смятам, че успях да си намеря някакво местенце в него."

Докато завършва докторантура в Осака, Петко се влюбва в театър НО – изкуство на 7 века, което се изпълнява непроменено и до днес. Българинът дори играл в известна там трупа - Ямамото Ногаку - до. Тези дни трупата беше и в България.

Акихиро Ямамото – директор на НО театър „Ямамото”: "Почти нямам силен спомен от първото си представление. Бях на 3 години, когато излязох пред публиката, но си спомням, че ми беше много приятно - чух шепота на зрителите, докато излизах на сцената. Спомням си и че много мразех баща ми да ме вика за репетиции, точно насред играта. Но винаги получавах бонбони за награда."

Петко Славов: "НО е еволюирало през 7-вековната си история от изкуство за забавление на самураи, в изкуство, концентриращо в себе си цялата японска естетика, цялата японска култура."

Акихиро Ямамото – ръководител на „Ямамото Ногаку – до”: "За мен театър НО е моят живот. Той ми помага в ежедневието, а аз му помагам да е жив и в наши дни. Това е взаимна любов."

Петко Славов: "НО не трябва да бъде разбирано с ума, а усещано със сърцето. Българите го умеем."

Акихиро Ямамото - ръководител на „Ямамото Ногаку – до”: "В Япония има много хора, които заспиват по време на представленията ни. Българската публика не заспива."

Публиката в Софийската опера вече се събира, за да види древното японско изкуство, оцеляло през вековете почти непроменено - с архаичен език и сюжети. Традициите се спазват - независимо от времена, граници и нрави. Скоро българската публика ще се пренесе в Япония през 14-ти век. Наричат Акихиро Ямамото „пазителят на НО“, а Петко ни повдига завесата към древна Япония.

Театър на метафората и въображението – декор няма – зрителят си го представя, всеки жест има значение, дори шарките по кимоната имат послание. Театър на символите и маските.

Акихиро Ямамото: "Това е лицето на 20-годишна жена. Особеното е, че зъбите й са черни. В древността, когато жените са се омъжвали, са почерняли зъбите си. А веждите й са толкова високо, защото девойките са ги махали и са ги рисували с туш на челата си. Маските в НО имат способността да променят израженията си - ето, като я наклоним надолу, тя става по-тъжна, а ако я повдигнем нагоре, изразява радост и надежда. В такива случаи ръката прави това движение, а това означава, че героинята плаче. А когато е щастлива, движението е такова. Когато е тъжна, пеем с нисък, тъжен глас. А когато е щастлива, тонът е по-висок. По този начин дори и да не разбира езика, публиката разбира емоциите на героя."

Разказват за смел воин и сблъсъка му с демон, преобразен като красива девойка. Добро и зло, битка и чест - типична японска история, в която някои от актьорите, обаче, ... са българи. Директорът на трупата определено е смел човек.

Акихиро Ямамото – директор на НО театър „Ямамото”: "Ни най - малко не съм смел! Аз съм уверен в успеха на представлението - българите са изключително сериозни и старателни хора. Освен това са и забавни и приятни. За мен е удоволствие да работя с тях. Аз обожавам България и съм изключително щастлив, че мога да играя на една сцена с български актьори."

Петко Славов: "Японците са изключително отворени към българската култура. Имам опит с Ямамото сенсей – който е до голяма степен българин по душа."

И за Петко, и за Янко границите между двете култури отдавна са размити.

Янко Попов – съосновател на фирма за мобилни приложения: "Любимата ми дума на японски е Гаман. Гаман? - Да, това означава търпение. Но е малко по-дълбоко от българското търпение. Значи и издръжливост. Идеалът е някъде по средата между българския и японския начин – японците да се отпуснат, а ние имаме нужда мъничко да се стегнем."

Това е японската история с български герои – за един древен театър и граматика по старояпонски.