Клаудия Кардинале: Не съм клише

Клаудия Кардинале - мечтата на милиони, перлата на киното, легендата на 60-те, в кратко интервю за "Панорама", в което казва: Не съм очаквала, че ще стана легенда и мечта.

БНТ: Не мислите ли, че красивите жени управляват света?

Клаудия Кардинале: Като малка бях доста грозна.

БНТ: Е, как така?

Клаудия Кардинале: Ей така, такава си бях. Сестра ми обаче беше изключително красива. Тя искаше да се снима в киното, не аз.

БНТ: А красивата жена може ли да бъде свободна?

Клаудия Кардинале: Като момиче бях доста дива и с никого не разговарях. Винаги се биех с момчетата.

БНТ: И после цял живот доказвате, че красивата жена може да бъде свободна.

Клаудия Кардинале: Да, така е. Аз съм свободна. Аз съм нормална. Нямам охрана, обичам хората и се разхождам сама… Да, работила съм с много красиви мъже. Но винаги съм била независима и никога не се омъжих.

БНТ: Мъже като Мастрояни, Белмондо, Ален Делон: те не се ли объркваха от Вашата свобода и независимост?

Клаудия Кардинале: Да, с Марчело Мастрояни имаше проблем. Защото беше влюбен в мен, а аз винаги казвах „не“.

БНТ: А съжалявате ли, че не позволихте Холивуд да Ви прелъсти?

Клаудия Кардинале: Аз отказах! Те ме помолиха да остана и да работя там, но аз казах „не, аз съм европейка, искам да живея в Европа“. Но доста филми направих в Холивуд.

Като този, в който се бие с Брижит Бардо. А сега пак ще я питат за красотата й. Днес Клаудия мисли по същия начин.

Клаудия Кардинале: Не, не съм клише.

БНТ: Но клишетата не живеят ли по-щастливо?

Клаудия Кардинале: Не, не! Аз настоявам да бъда нормална!

И дисциплинирана. За Клаудия Кардинале най-важен е режисьорът.

БНТ: А сицилианската Ви кръв не проговаря ли?

Клаудия Кардинале: Е, била съм и по-лудичка.

БНТ: Каква се чувствате: сицилианка, тунизийка, италианка, европейка?

Клаудия Кардинале: По произход съм от Тунис и то от няколко поколения. Първият ми език е френски, тъй като Тунис беше френски протекторат. Когато пристигнах в Италия, не говорех и грам италиански. Дублираха ме. Именно Федерико Фелини във филма „Осем и половина“ ми даде възможност да използвам гласа си. И аз проговорих със странен френски акцент.

БНТ: Арабски думи помните ли?

Клаудия Кардинале: Малко... Как си?... Добре, добре, слава Богу.

БНТ: Следите ли Тунис? Чувствате ли се там у дома си?

Клаудия Кардинале: Да, като отида там, наистина е невероятно. Обичат ме. На пазара ми подаряват накити и казват, „няма да плащате, защото Вие сте наше момиче“. И в ресторантите не ми дават да плащам.БНТ: Режисьорите… Какво предпочитахте, стриктния стил на Висконти или импровизациите на Федерико Фелини?

Клаудия Кардинале: Те наистина са различни. С Висконти усещането беше сякаш правиш театър. Постави Марчело Мастрояни до мен, и първия въпрос, който ми зададе, беше: „Ти в кого си влюбена?“ Наистина! С Федерико също беше невероятно. Актьорите трябваше да броят наум: едно, две, три, усмивка, после сядане: шест, седем, осем. А той използваше после, което си поискаше. В „Осем и половина“ бях единствената жена. Героинята на филма беше Клаудия, тоест самата аз.

Тя е единствената жена и в прочутия спагети уестърн на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“.

БНТ: В този филм жената побеждава и оцелява.

Клаудия Кардинале: Да, винаги жената оцелява.

Сега Клаудия Кардинале отново се върна към съжия сюжет, същия декор и същата пустиня. Заради един български режисьор и неговия филм „Имало едно време един уестърн“.

Клаудия Кардинале: Беше чудесно! Пренесох се във времето на „Имало едно време на Запад“, там, където снимах преди 40 години. Режисьорът Борис е чудесен. Беше невероятен опит и преживяване.

Борис Десподов: Работата с нея е изключително лесна. Както виждате, тя е изключително лежерен човек, работата с нея е уникална. За нея киноизкуството не е тайна. Тя познава добре целия процес по блестящ начин. Работата с нея беше огромно удоволствие.

Клаудия Кардинале: И с него беше чудесно, защото той винаги се смее. Важно е това!

Борис Десподов:  Най-тежкият момент беше очакването тя да дойде, защото всички от екипа се бяхме сковали как ще тръгне работата. А когато тя дойде, всичко тръгна по мед и масло.

Клаудия Кардинале: Ама аз съм нормален човек.

Борис Десподов: Това е едно приключение за цял живот.

Клаудия Кардинале: Ами то киното си е приключение. Най-удивителното е, когато се променяш пред камерата. В един филм първо изиграх роля на 30-годишна, а после в края на същия филм - на 99-годишна. Удивително е да се преобразяваш. Но само пред камерата. Извън нея си ти, същата.

БНТ: Успяхте ли да победите времето?

Клаудия Кардинале: Да, невероятно е. Аз продължавам да работя! Зад гърба си имам повече от 152 филма и продължавам да работя, непрекъснато. Обикновено, когато жената е на 77 години, тя спира. А нали виждате? Аз продължавам.