Бъдещето на българския език

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

На 1 ноември - Ден на будителите, ще се проведе кръгла маса за бъдещето на българския език. Какво е то? Как се говори езика? Как звучи? Как се променя? Какво ще се случи със славянския език, който е с най-дълга писмена история в ЕС? В "Денят започва" темата коментираха проф. Ана-Мария Тотоманова - преподавател по история на българския език в Софийския университет, доц. д-р Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география на Института за български език към БАН и проф. д.ф.н. Владко Мурдаров от Института за български език към БАН.

За да проследим бъдещето на българския език, трябва да минем през неговото минало и настояще, отбеляза доц. Ана Кочева. Тя обясни, че е създадена карта на българоезичните по света. Става дума за всички, които говорят една или друга форма на български език - 15 милиона души, уточни тя. "15-те милиона се формират много лесно. Тук са 6 или 7 милиона българи, заключени в рамките на държавните граници. Още 3 милиона в историко-географското землище, което е извън държавните ни граници - става дума за целите области Мизия, Тракия и Македония... И останалите 5 милиона са българоезичните по света - това са всички онези хора, които са напуснали в различно време територията на България или въобще историко-географското землище, намират се най-различни места по света и говорят различни форми на български език - или книжовен", конкретизира доц. Кочева. Според нея българският език няма да се загуби лесно, защото има много и най-различни форми, които го поддържат навсякъде по света.

Проф. Ана-Мария Тотоманова подкрепи оптимистичните думи на колегата си. Въпреки това не можем да си затваряме очите, че българският език има проблеми и то в неговото функциониране като език на образованието, като език на литературата и културата. За последните години децата загубиха много важни и ключови умения по български език - да четеш, да разбираш текст, да резюмираш, да произвеждаш текст и т.н., тоест снижи се равнището на тяхната функционална грамотност. Това на свой ред определя техните възможности да възприемат и произвеждат после ново знание, да възприемат старо, да го осмислят и натрупват, отбеляза тя. "Ние трябва наново да се вгледаме в българското училище и да видим какво става там", добави проф. Тотоманова.

За проф. Владко Мурдаров твърденията, че българският език като малък език вероятно ще изчезне, не отговарят на истината. "Българската граматика е невероятна жилава. Българският език непрекъснато поглъща нови и нови чужди думи... и ние веднага ги адаптираме към системата на езика си. Заради тази жилава граматика мисля, че българският език ще се запази", заяви той.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад