Бъдещето на научните изследвания и иновациите в Европа

Предаване: Култура.БГ, 05.02.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

За миналата година процентът от БВП, който страната отдели за наука и научни изследвания, беше 0,7, което е сравнително малък процент, средствата от бюджета са от порядъка на 0,3%, което е ясно, че е недостатъчно, каза проф. Иван Димов.

Поясни, че съгласно приетата стратегия за развитие на научните изследвания в България се предвижда през 2020 г. процентите да станат 2% и до 2030 г. да нарасне до 3% и подчерта, че в тази насока правителството прави нужните стъпки.

"Изключително важно е да се разбере, че парите за наука не се дават "на калпак", а се дават за точно определени проекти, които са важни, престижни за страната, които съответстват на приоритетите на ЕС", отбеляза зам.-министърът на образованието и науката.

В София се проведе двудневен втори неформален съвет на министрите на страните от ЕС, посветен на конкурентоспособността. Науката беше в центъра на вниманието през втория ден от форума. Цветелина Катанска се срещна с еврокомисаря по наука и иновации в ЕС Карлош Моедаш, с млад учен и с българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев. Целта беше отговор на въпроса, какво е мястото на България в научната карта на Европа и ще припознае ли страната науката за приоритет.

Проф. Димов коментира, че по много параметри Европа изпреварва научните школи в САЩ и Китай, но не е много добра в това да превърне получената иновация в продукт, който веднага да влезе в индустрията.

България не е от големите играчи на световната сцена на научните изследвания, но много е важно да разберем къде е нашето място. По думите му ние наистина имаме специфични области, в които сме много добри - постиженията на нашите физици, които работят в ЦЕРН, постиженията на нашите учени в областта на комуникационните и информационните технологии.

Какво още каза заместник-министърът на образованието и науката - вижте във видеото.