Има една невидима граница, зад която не се преминава. Не е полицейската лента, не е ужасът, не е страхът. Нарича се смирение пред смъртта.
Непознато чувство - там, където няма уважение към живота.
Какво е да продадеш мъката? Да превърнеш в първа страница самотния миг от смъртта на едно дете?
Понякога и животът, и смъртта имат нужда от едно и също - от милост.
Ние не я познаваме. Тук отдавна е прекрачена границата. В журналистиката отдавна е по-лесно да бъдеш купен, но много трудно да живееш достойно. Безсрамното се продава. Хили се от екраните, разхожда се в политиката. Живеем като бойни групи. Можем да изчезнем докато се самоунищожаваме.
Тук е толкова лесно да стъпчеш достойнството на някого. Важното е да има плюнки, жлъч, перушина.
Толкова е лесно да си смел. Да се заканваш на другите, да се пъчиш с портрета на Ботев до скарата с кюфтетата. Малко милост и за него - самотния, предадения, на когото тръшвали вратата.
Животът наистина има нужда от повече уважение. Нито едно дете не заслужава да умре на пейка. Нито едно дете не заслужава да бъде насилено в гетото.
Сигурно забравихте, но най-хубавият ден от тази седмица беше първи юни. По улиците хвърчаха балони, майките бяха облечени в летни рокли, татковците носеха захарен памук. Водеха за ръка бъдещето.
Автор: Катя Тодорова
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News