Български пенсионер отправи зов за помощ - не иска пари, а книги

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Той е Николай Петров. Пенсионер на 66 години, с пенсия от 207 лева. Обича да чете, но не може да си купува книги. Тогава се родила идеята да публикува зов за помощ за книги. Намираме го в дома му на улица "Мур" 10 в Тополовград. Дълги години е бил снабдител в местния завод за медицински изделия. За малко дори е работил в книжарница. А любовта му към книгите се заражда още в детството.

Николай Петров: "Като малък чета до късно, завивам се през глава с едно фенерче, слагам едно чердже на вратата да не види майка, щото ще ми се кара. С книгите по-лесно се живее, по-друго е. Това е любопитство, срещаш нови хора, нови, нови."

В дома на Николай има над 1000 книги, прилежно описни в специален каталог. Последната в библиотеката му е "Глад" от Алма Катсу, изпратена му от 19-годишно момиче от Пещера.

Николай Петров: "Книгите ми дават среща с новостите. Кога ще отида в Париж, Лондон, Египет, Мелбърн, например, Нова Зеландия... Въображението ти много работи и аз се потапям в самата книга просто. Когато чета и някой чука, не мога да чуя. Вътре съм, аз съм част. Някъде крачиш по тротоара, някъде съм на плажа, някъде съм в морето, някъде съм в космоса."

Обича да чете и фантастика, и Джон Гришам, и Стивън Кинг и исторически книги.

Николай Петров: "Една от любимите ми книги е "История на Древния Изток". Даже ако някой има учебници по история, може да ми прати."

Разказва, че има всякакви книги. Започвал е да чете такива, които не е успявал да довърши, но има и книги, които препрочита по 5-6, дори по 10, пъти. Николай Петров е впечатлен от отзивчивостта на хората, защото книгите са важни, но по-важна е човещината и благодари на всички, които са му изпратили книга.

Николай Петров: "Някакъв човек отваря библиотеката с неговите книги, взема кашонче, слага ги, опакова ги, връзва ги, разходи по пощата, с цел да ти достави радост... И колко хора покрай книгите срещнах, малко в кавички, срещнах прекрасни хора, с някои си говорим, с някои си пишем и ти доставят радост."

Четящият пенсионер от Тополовград е готов на свой ред за пореден път да подари част от книги си, за да зарадва и други почитатели на литературата, които нямат възможност да си закупят.

Николай Петров се интересува и от политика, но не може да приеме непрекъснатото негативно говорене за нас българите. Смята, че щом има хора, които са откликнали на обявата му, значи хората са добри. И очаква поредната пратка с нови книги на адреса си в Тополовград.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад