Бунтове от вчера и днес

Предаване: Панорама, 20.04.2018

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Милена Славова: „Цензурата беше много тежка. Защото имаше някакви такива измислени условия, насилствени. За външния вид, който изглежда по-различно от другите, беше сочен с пръст.”

Васил Гюров: „Обикновени музиканти като нас нямаха никакъв шанс да бъдат пускани нито по телевизията, нито по радиото. Имаше комисия, която решаваше какво може да се пуска и какво - не.“

Светослав Витков: „Ние я живеехме свободата. Което е най-хубавото нещо. Живеехме с пълни сили.“

Милена Славова: „Свободата си я представях аз като избягам на Запад.“

Така и станало. Внезапно границите паднали. Свободата дошла някак неочаквано и бързо. А рокерите и пънкарите от софийското кафене „Кравай“ тръгнали по митинги или по чужбина.

Васил Гюров: „Една огромна част от българските музиканти и не само, млади хора, тръгнаха така да се пробват. Навсякъде из Щатите, Европа. След време много от тези мои връстници, както и аз, се върнахме.“

Някои от старите групи се разделили, Васил Гюров и Милена вече не свирели заедно. Други потърсили нови теми. Защото новото време дошло с нови герои и нови бунтове.

Защо се разбунтувахте?

Светослав Витков: „Виж, младите хора се бунтуват и то е нещо напълно нормално. А ние тогава бяхме в един такъв период, който е междинка. Социализмът се смени, в същото време дойде някакъв неустановен строй. До този момент, ние бяхме, невъзможно да носиш дълги коси. Да имаш дънки, обеци, татуировки. Така че бунта беше срещу фалшивия морал на края на 80–те. В същото време оттам започна едно забавление, което се пренесе в пънк.“

Но срещу какво да се разбунтуваш? „Хиподил“ пеели за грозните жени, алкохолния делириум и за още няколко нецензурни работи. Тъкмо заради тях ги подхванала и новата цензура. 4-ят им албум бил забранен от Министерството на културата.

На кого се смеете?

Светослав Витков: „Смеем се на всичко, на което би трябвало да се разплачеш. Защото приемаш нещата, надсмиваш се, излизаш от трагедията и я превръщаш в комедия.

Опитали и с политиката. Там бунтовете стават по-начесто. Васил Гюров бил кандидат за общински съветник, а Светослав Витков още е такъв.

Светослав Витков: „Смяната на политическия модел става единствено чрез нови хора и чрез промяна на манталитета. Първо което е. И това е битката, която е много тежка битка.“

Васил Гюров: „Днес предизвикателствата са други. Ограниченията са на друго ниво. Те са по-скоро на духовно ниво да го кажем, и не мисля, че са по-малко трудни.“

Днес всичко е различно. Старият „Кравай“ го няма. Милена има самостоятелна кариера, а „Ревю“ – нов албум. Казва се „РевЮлюция“.

Васил Гюров: „Цензурата и сега я има. Тя не ти казва директно това не можеш да пееш, не ти спира микрофона, просто не ти дава микрофон.“

Сега старите бунтари се събират за общ концерт. И може би въпросът е какво умря и какво оцеля след толкова бунтове?

Васил Гюров: „Умряха много наши приятели. Много ценни хора като Димитър Воев, Бойчо Карабойчев, нашият китарист. От друга страна творчеството им няма как да умре. Така че може би умряха някои такива илюзорни очаквания, които бяха свързани и точно с изкривената представа за демокрация. И за свободи.“

Милена Славова: „Умря това, че всички сме идеалисти. Че всички искаме идеализма да е водещ. Да е основа на бъдещето. Оказа се, че всичко е пари. За съжаление. Противни, отровни пари. Хората нямат душа. Точно тая вяра ми умря. Защото ги виждаш нещата, както са.“

Светослав Витков: „Ние сме си живи, косата може би, част от косата умря. При мен. Годините се натрупаха. Умря тази безгрижност. Която 20-годишните хора имат. Жив е хуморът. Живо е настроението. Жив е духът.“

Срещу какво е днешният бунт? Срещу несправедливостта, пошлостта, пазара? Или срещу това, че днешният бунт не прилича на вчерашния.

Милена Славова: „Бунтувам се срещу това, че хората си продават душите. За това се бунтувам. Хората се продават. Продават си телата. Продават си мозъка за пари. Е това е отвратително. Ето това нещо умря в мене. Много пъти съм се чувствала изгубена. Тъй като цял живот съм се оправяла сама. И никой не ме е подпирал, така да ми дава гръб. И съм се чувствала много пъти загубена. Изгубена и загубена даже. Тотално объркана, да. Но след това по някакъв начин се оправям. После пак нещо се случва и така. Моят живот е ей такъв.“

Утре пак нещо ще се случи. Милена, „Ревю“, „Хиподил“, „Контрол“ и „Нова генерация“ ще си спомнят старото време. Когато рокът означавал бунт и протест. И никой не знаел, че свободата ще дойде толкова бързо, с толкова нови въпроси. Концертът се казва „Въпреки всичко“.

Светослав Витков: „Въпреки времето, въпреки различията, въпреки забраните, които бяха през годините, въпреки невъзможността, въпреки ескалиращата простотия.“

Васил Гюров: „Въпреки всичко е така показателно за това, че въпреки многото трудности, има шансове. Това се отнася не само за нашите групи, това е обръщение към всички хора в България, които се занимават с изкуство, с чисто изкуство, което не е комерсиално. Което се диктува от сърцето и от вътрешните убеждения и не се съобразява с пазарни механизми.“

Милена Славова: „Въпреки всичко, въпреки всичките тези години, които са минали, хората ни харесват, слушат ни. Ето, това нещо ме кара да съм благодарна, че живея в България, и въпреки всичко продължавам да се занимавам с музика.“