Четене с (не)разбиране. Как литературата да не убива желанието за четенето?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

През последните 25 години проблемът е един и същи - "когато се заговори за промяна в програмата по литература, винаги хора, които не четат или са спрели да четат, когато са изчели "Тютюн" и Димитър Талев, се юрват против всеки, който иска по някакъв начин да промени програмата, каза в "Денят започва" писателят Александър Шпатов - председател на Сдружение за градски читални.

Той пожела на съставителите на програми да са по-смели, защото няма съществена промяна от времето, когато литературата "е била използвана като идеологически инструмент", същият е и начинът, по който е преподавана. Това е една област в образованието, която тотално не е променена, и резултатът е, "че учениците, когато завършат, повече с четене не се занимават", подчерта Шпатов.

Според него е важно в училище децата да се учат не просто да четат и пишат, а да могат да четат "критически и с разбиране" и да пишат добре, тоест да могат да съставят текст, който да е убедителен. Писателят е убеден, че трябва да се изучат текстове, които да запалят учениците по четенето, а не часовете по литература да се превръщат в "малък курс по българска филология". "Като курс по българска филология е нормално да започнеш с най-старите източници и да ги разглеждаш в детайл и последователност на цялата българска литературна традиция. Според мен е важно в часовете по литература да има и произведения, които са там само защото ще бъдат интересни на учениците", обясни Александър Шпатов.