Чужденци запълват липсата на кадри в България

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Голямата икономическа новина от началото на годината е рекордното увеличение на износа на български стоки - ръст от почти 13 процента. Но проучване от миналия месец показва изострена нужда от внос - на работна ръка. Ивайло Гюров провери от какви кадри се нуждаем и защо бизнесът смята привличането на чужденци като разрешението на проблема.

Най-голям дефицит на работници има при инженерите, ИТ специалистите и мениджърите. От фирмата, провела проучването, казват, че липсата на кадри се дължи на това, че броят на чуждестранните компании в България се увеличава по-бързо от броят на компетентните работници в страната. Решението според нея е:

Надя Василева: "Тук говорим за по-голямото участие на жените, на майки, които биха могли да се включат, естествено не на пълен работен ден, но когато биха могли, по-възрастната част от населението, които са достатъчно здрави, само биха могли да бъдат обучени на компютърни умения. И, разбира се, не искам да оставяме на заден план бежанци и имигранти, които биха могли целенасочено да бъдат привлечени точно, когато имаме голямо търсене на работодатели в България, за да можем да отговорим на нуждите."

От всички възможни стратегии Василева отличава набора на чужденци като най-бързия и ефективен подход.

Надя Василева: "За да имаме още по-голям икономически ръст, още по-голям износ, да се радваме на добре функциониращ пазар на труда, ние задължително трябва да погледнем към точно такава стратегия на привличане на кадри в България."

Този подход вече е възприет от големите ИТ компании у нас, които са сред най-засегнатите от липсата на работна ръка.

Ивайло Къцарков: "В България недостигът е няколко десетки хиляди човека, така че липсата на тези кадри се отразява на това, че бизнесът, търпейки своят ръст, реално погледнато не може да обслужва клиентите си и обемите, които биха дошли в България, ако имаше достатъчно кадри."

Затова и присъствието на служители като македонеца Зоран става все по-осезаемо. Той работи в България от едва ноември, но работните условия вече го карат да се чувства у дома си.

Зоран Бошнакоски: "По отношение на работната среда тук имаме нещо, което рядко се вижда на Балканите по принципа на Гугъл среда. Например имаме работни условия, които правят да работим без напрежение. Тук работим в една мулти-културна среда. Вече повече колеги от Македония, откъдето идвам аз, също и от Албания. Скоро и от други страни."

Много харесва живота в София и вече цялото му семейство пребивава в столицата ни. Но посочва дългата процедура по получаване на разрешително за работа като голямата пречка за чужденците, които искат да се реализират у нас.

Зоран Бошнакоски: "Най-добре професионалистите в тази област малко да я облекчат тази процедура, защото за мен беше 4 месеца, за да взема тази "синя карта". След това за моята съпруга 4 месеца. Иначе ние почти 8 месеца се местим тук в България."

Много фирми подкрепят тезата, че държавата може да ускори процедурата по получаването на така наречената "синя карта".

Ивайло Къцарков: "Според нас този период може да се скъси в порядъка на 2 месеца, което е нещо обозримо и нещо, което ще даде добавена стойност на фирмите."

Дали България ще стане мулти-културен икономически център зависи от действията на държавните органи.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад