Да обиколиш Балканите на колело в подкрепа на децата

Миналият месец две момчета, израснали в "SOS Детски селища", се отправиха на балкански велопоход. Целта е да привлекат вниманието ни към децата, лишени от родителска грижа. По време на велопохода Дани и Любчо се срещнаха с деца от осем балкански SOS Детски селища. Как премина тура и какво мотивира младите момчета разказва репортажът на Благой Цицелков и Илия Иванов в "Денят започва".

1500 километра на колело из Балканите за 18 дни. И не просто екстремно пътуване, а за добра кауза. Каузата да вдъхнеш надежда на деца, израснали, като теб, без биологични родители.

"Идеята на велосипедния тур е да популяризираме SOS Детски селища, да популяризираме модела. Аз и моят приятел Любчо сме израснали в тези SOS Детски селища - аз съм израснал в България, в Трявна, а Любчо е израснал в Скопие, Македония", сподели Даниел. "Откакто съм роден, от 1991 година, съм оставен. Лутал съм се по домове, по болници и къде ли не. Всяко едно дете, което е оставено, се лута винаги наляво-надясно. Имал съм наистина невероятния късмет да попадна в SOS Детско селище Трявна", добави още той.

Даниел си спомня с усмивка за своето детство, не е забравил и денят, в който се качил за първи път на колело. Бил едва на четири години. 15 минути след като се запознал с велосипеда, решил да се спусне по голям хълм.

"Трябваше да се спусна, това беше изпитанието, което всеки си поставя, когато трябва да се учи на колело, мотор, каквото и да е било. И за съжаление изпитанието не мина по най-добрия начин, не знам какво стана, паникьосах се, не знаех къде е спирачката, къде е контрата и направо се забих във вратата на гаража. Това не ми попречи - станах, изтупах се и продължих", разказа Даниел.

По време на велопохода Дани и Любчо се срещнаха с деца от осем балкански SOS домове. Чрез личния си пример те се опитаха да покажат на своите събратя по съдба, че никога не трябва да се отказват от мечтите си.

"Наистина е хубаво, когато се видите с всички тези деца - дали са от Косово, дали са от Сърбия - от която и да е държава, от Хърватска, Босна и Херцеговина. Хубаво е, когато се веселите с тях и ти им кажеш, че ти си също дете като тях. Раснал си в абсолютно същото, само че си раснал в по-различна държава. Имал си SOS майки, имал си SOS братя и сестри. Имал си едно невероятно детство", сподели Дани. "Всяко едно дете се интересуваше страшно много - как сме успели да се изградим, да бъдем успешни, да се реализираме на трудовия пазар - независимо дали в Македония или България. По този начин ние успяваме да ги мотивираме те да учат и да гледат на горе и да станат наистина хора от тях. Добри хора", коментира Даниел.

По пътя имали и трудности - лошо време, грешни упътвания, но не се отказали нито за миг от целта си. Навсякъде ги приемали сърдечно, но в Хърватия били особено мили.

"Там за съжаление кирилицата е забранена заради войната със Сърбия преди години. Директорът на SOS Детското селище рискува да ни посрещне с "Добре дошъл Даниел" и "Добро дошли Любчо". Всяко едно дете държеше по една буква и така беше сглобено. Добре дошли и добре дошъл", сподели Дани.

Едва върнал се, Даниел вече си е поставил и следваща цел.

"Това бяха 18 дни, които са незабравими. За догодина мислим да идем до Австрия, но не мисля, че ще бъде същото. Винаги първият път е малко по-трудно, но е и доста по-хубаво. Най-важното за всички деца, които за съжаление са оставени, е да не губят надежда, да продължават да следват мечтите си и да хвърлят абсолютно всички усиля за това, което искат, защото ако човек не си поставя цел и не я следва - той е загубен", категоричен е Даниел.