Да потърсиш добрина

Спокойно, самотно, сякаш изоставено. По улиците на село Горно Пещене няма никой. Само димът от комина в отсрещната къщата ни подсеща, че не сме сами. Типичен декор от Северозапада. Въпреки несгодите, тук търсят доброто, за да го наградят. От 5 години малкото останали хора в селото си организират конкурс - избират най-добрия човек по между си.

Кирил Попов: „Живота се измерва не с времето, с което си живял, а с това, което си оставил след себе си.”

Румен Христов: „Има един филм „Най-добрият човек, който познавам“, човек е добър, зависи от това на коя страница от живота му обърнеш. В един момент е добър, в друг - лош. Всеки човек е създаден за добро, ама има и лоши хора.”

Венчо Янчев: „Обичам да контактувам с добрите хора, защото на тях можеш да разчиташ, на тях можеш да се довериш. Но все по-рядко са тези хора. За жалост.”

Река Скът дели селото на две части – горна и долна. Миналата година в една септемврийска нощ се излива порой, реката излиза от коритото. Долната част на Горно Пещене е залята. Разрушени са улици и мостове. Но връзката между хората се запазва, онази духовната. Напук бедствията, тук търсят добрината.

Ивайло Гергов: „За да има един човек стимул, изобщо да живее в това село. Не е ли така?”

Румен Христов: „Това, което го правим е в знак на уважение към хората, към населението. Все пак очаква се всяка година да бъде номиниран човек и хората се стремят да правят добри неща.“

На Коледа в Горно Пещене се събира общоселски съвет от 20 човека, важни представители от обществото. Гласуването е тайно с бюлетини, така избират най-добрия човек. Стигали са дори и до  балотаж. Правилата са прости. Човекът трябва да е с корени от селото, да е навършил 40, да е добронамерен и уважаван от всички. Личност, оставила нещо хубаво след себе си. Най-добрият човек на Горно Пещене за 2014година е Венчо.

Венчо Янчев: „Просто усещам как хората и с любов ме посрещат. Като отида в клуба долу, те с едно умиление се обръщат към мен, а не с нещо злобно.”

Полковник от танковите войски, Венчо дава 44 години от живота си на армията. Вече е пенсионер,  завърнал се в родното си село Горно Пещене. Обича лозята си и жуженето на пчелите, другата му страст са книгите. Той не само чете, но и пише. Разказал фамилната си история в книгата „Живот на колела”. Венчо е член на настоятелството на читалището, за което често прави дарения. Всеки знае, че може да разчита на него.

Венчо Янчев: „Участваме активно със съпругата ми с живота на селото. Но не се боря за длъжност, аз съм бил достатъчно години началник, аз искам да помагам с това, с което мога.“

Румен Христов: „За мен е обществена личност. Взема участия в заседания, в решаване на проблемите. И това, че написа книга и работи, деен е. И за мен заслужава за тая година да е номиниран за най-добър човек.“

Кирил Попов: „Аз не виждам нещо в неговия житейски път, нещо, което да не е достойно, да не е борба, да не е истина или да е нещо фалшиво. Създал е и семейство, и обкръжение, което всичко което е образцово, изключително работлив е.”

Венчо помага на хората с каквото може. Работи и мечтае да види внуците си пораснали. В Горно Пещене намира спокойствието, което му е липсвало. Някога обаче и той е имал нужда от помощ. Тогава добрината на близки и приятели го спасява. Може би за това сега помага на всеки.

Венчо Янчев: „Изживял съм тежки операции, една онко операция. Но борбата за живот и затова, че не трябва да се предаваме ни възвърна отново. И преди 7 години аз отново се възродих. Тогава бях на ръба. Добротата, семейството, близките, те ми подадоха ръка, те ми дадоха сила. И ето ме сега, преборил се с рака, приспали сме го засега.“

Надежда Янчева: „Така че винаги има добро и лошо, не може да виждаме само лошото, напротив доброто трябва да откриваме.”

Венчо Янчев: „Вярата, че трябва да вървим напред, че не трябва да се предаваме. И това е, надеждата крепи човека, а моята жена се казва Надежда и това, също много ми помага.“

Надежда е заместник-председател на пенсионерския клуб. Член е и на общоселския съвет. Иска да съживи селото. Казва, че не може да се събират само за едното кафе. Мечтае за театър, за истинско кино и музика тук в Горно Пещене. Надежда вярва в доброто у хората, както в приказките, които чете на своите внуци.

Надежда Янчева: „Аз винаги се старая да намирам доброто, аз търся доброто, дори да не го намирам, аз и малкото зрънце, което виждам в хората се старая да го обогатя и да създам такава почва, че околните до мен да усещат доброто.”

Венчо Янчев: „Да си добър значи да се отдаваш, да даваш това, което имаш на другите и да чувстваш, че те го приемат.”

Ивайло Гергов: „Ами има добри хора, но има и скрити въглени, както се казва.“

Румен Христов: „Или си добър човек, или не си добър човек.“

Да потърсиш добрината, да я посееш и да я облагородиш. Май това правят хората тук. Поне тези, които са останали. В Горно Пещене рядко се чува детски плач, площадките са празни. Училището - също. Звънецът отдавна не е бил, защото няма кой да отвори вратите и да напълни това място с живот.

Румен Христов: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Не знам. Мечтаем селото да се напълни с млади хора. Да идат хора от София, да изкупят, свободните къщи, защото всяка трета къща е необитаема. И селото намаля от ден на ден. Деца не се раждат, а само бие камбаната за съжаление.“

Венчо Янчев: „Не е лесно. Първо във финансово отношение, говоря в общ аспект, хората са много затруднени. Това подтиснато чувство в тях не създава доброто, не създава някогашния патриотизъм, който ние го имахме.

Кирил Попов: „Ох, как да ви кажа. Мечтая да няма тъжни хора.“

Кметът на селото живее с проблемите на повечето хора- недоимък, болест и мизерия. Идват при него и за добро и лошо.

Кирил Попов: „Колкото и да си всеотдаен, колкото и да се бориш - нито водата мога да спра, боря всичко денонощно обаче не можеш да постигнеш на човек да му създадеш, на човек да му се смее сърцето. В настоящия етап не може. И причината не е нито в кметовете, нито в хората. Причината е, че в държавата парите отидоха където не трябва.”

Венчо Янчев: „Но е трудничко днеска, обградени сме с хора с много простота. Много простота и много завист. А това е пагубно и за нацията, и за хората е селото и за другите. Много."

Въпреки наводненията, разрухата и недоимъка тук искат да останат добри. Дали са изключение днес?

Венчо Янчев: „Добротата се чувства от хората с това, с което ти постигаш с контакта с тях, ако ти си добър в отношенията си, ако си добър в приказките, ако си внимателен към тях и те са внимателни и те, те имат за добър.”

Кирил Попов: „Вижте 21 век младото поколение, което идва ще открие нечувани чудеса, в обществото ще настъпят промени, които ние сегашните ги мечтаем, но не може да ги постигнем. Но ще има и момент, когато това поколение ще се върне в миналото, и тогава ще каже, че в това селище и имало хора, които са търсели добротата и са удостоявали добрите хора.”

В Горно Пещене историите нямат тъжен финал. Поне в едно българско село доброто има шанс.