Да спасяваш дивите животни

Знаете ли какво да направите, ако откриете наранено или болно диво животно? За по-малко от година екипът на фондация за „Дивите животни“ са спасили от смърт над 150 животни.

Като дете Любомила Кривошиева намирала животни и се опитвала да им помогне да оцелеят, когато са болни или наранени. Вече седем години тя се занимава с това професионално. Тя е от онези хора, за които професията е истинско призвание.

"Много от хората изобщо не взимат под внимание факта, че животните също имат чувства, страдат, изпитват болка. Голяма част от българите смятат животните за по-долен клас същества. Състоянието със защитата на дивите животни в момента в България е трагично, защото имаме някакво законодателство по въпроса, но то абсолютно не почива на практически възможности в реалността да се случи", казва Любомила Кривошиева.

Преди по-малко от година Любомила заедно със свои съмишленици създава фондация "Дивите животни". Целта им е да помогнат на повече беззащитни създания, които са на ръба на оцеляването. В първите шест месеца природозащитниците успели да се погрижат успешно за 112 диви животни. Но какво да правим, ако намерим диво животно?

"В случай, че човек намери диво животно, независимо дали в града или в дивата природа докато е на излет, законовият начин е да се свърже с регионална инспекция за околната среда и водите. По мястото, на което е намерено животното, има няколко регионални инспекции, практически човек не носи телефоните на всичките регионални инспекции. Така че в най-добрият случай се обаждаш на 112 и те препредават. Голям проблем е, че регионалните инспекции за околна среда и води са държавна институция, работят само в редовно работно време - до 17.30 часа, и то само в работни дни. А повечето животни се намират събота и неделя, когато човек е на излет например. На екскурзия, на село и такива неща", пояснява Любомила Кривошиева.

В момента регионалните инспекции отговорят само за защитените видове, това обаче според Любомила не е достатъчно.

"Ако намериш сърне, ти няма къде да го дадеш, просто си го държиш при себе си и се чудиш какво да направиш", казва тя.

Фондацията работи съвместно с голяма ветеринарна клиника, която помага с медицинските грижи за животните. Идеята е след като оздравеят, да бъдат пуснати на свобода. Съвсем наскоро екипът на фондацията пусна на свобода мишеловът Добри, таралежът Билбо и лястовицата Пенка. Днес се грижат за няколко сови и една сива врана

"Това е сива врана, която със сигурност е отгледана от хора, тя не се страхува от хора, дава да я пипаш спокойно с ръце и също перата са специфично увредени, така като в клетка могат да се увредят от непълноценна храна. Те са реално на половината дължина и птицата няма как да лети по този начин. Тя не може да се впише реално за враните в своята среда - за враните не е врана, за човечците не човек", казва тя.

В България в момента действа само един спасителен център за диви животни - в град Стара Загора, като той е само за птици. Според Любомила има нужда от спасителен център за диви животни край София.

"Реално голяма част от дивите животни, които биват намерени от хора - пострадали, са или намерени в района на Западна България, или в София, или от софиянци, които са пътували насам-натам. Важно е да се пазят дивите животни, въобще дивата природа на България, защото човекът явно не осъзнава, че без нея ние няма накъде да отидем, ние ще изчезнем също. България е една от малкото държави, която все още има някаква дива природа, неконтролирана от човека, неоформена, подредена, ако това загубим, ще загубим себе си", убедена е Любомила Кривошиева.

Автор: Благой Цицелков