Даровете на Ели

Предаване: Панорама, 04.01.2019

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Елка Лозанова: „Ще ви заведа на едно хубаво място, което е любимото ми в Монтана. Тези редовните ми клиенти ми споделят буквално всичко, ние си знаем кога му е тъжно на човек, кога му е шашаво, кой от какво е болен. Кой на какво се е зарадвал".

Преди 23 години тя дошла от София в Монтана. Работила като журналист в местните вестници. Сега заедно с мъжа й са таксиметрови шофьори. Вместо в журналистиката събира човешките истории в старата таксиметрова кола.

Елка Лозанова: „Тука хората са най-тъжни обикновено от безпаричие и безработица. Те това е. Възрастните хора, освен от безпаричие и безработица – от това, че децата им не са с тях. Знаеш ли, хората се страхуват, че няма кой да ги погребе. Разбираш ли, това е ужасно. Ужасно е. Да имаш 2 - 3 деца, и да знаеш, че няма кой да те намери, няма кой да те погребе. Това е много тъжно".

През месец, два, Ели оставя таксито. Заминава за Германия. Грижи се за болни и възрастни хора.

Елка Лозанова: „Истината е, че е за пари. Всички отиват за това. Няма какво да се лъжем, че ходим да опознаваме света. Дрън-дрън ярини. Ти нямаш никакво време да опознаваш, когото и да било".

Николай Лозанов: „Тегаво е, защото сме разделени. Аз оставам сам, всички отговорности падат върху мене. И така".

Елка Лозанова: „През 2005 поприключих с журналистиката. Тогава вече започна да се разбира, че става мръсен занаят журналистиката. Започна да се разбира, че трябва да правиш твърде много компромиси, ако искаш да оцелееш все пак някак си. А аз не съм много склонна на компромиси".

Сега животът й е различен. Между таксито в Монтана, пътуванията в Германия и обикновените дни в село Долна Вереница.

Елка Лозанова: „Ние нямаме деца, той самичък. Представяш ли си какъв ужас е да се прибереш с една такава, дето, „дъра – бъра“ като мене. И се прибираш вкъщи и все едно си оглушал. И радиото не ти говори".

Когато е толкова тихо, Николай Лозанов е тук. На любимото им място. Кирпичената къща в монтанското село Долна Вереница. Всяка събота и неделя посреща малкия Валери. Внукът на неговия брат. Тогава тишината си отива.

Николай Лозанов: „Истинският му дядо почина при катастрофа за съжаление. Майката беше на 3 годинки. И тя ми вика чичо. Аз му се падам дядо".

Топлината на малката селска кухня. Когато човек е бил надалеч, най- хубаво е да се прибере при тези, които го обичат.

Елка Лозанова: „Където и да ходим, все сме заедно като Крачун и малчо, всички пакости, където съм ги забъркала, той ги е оправял, а аз съм в състояние да забъркам много пакости. Честно. Яко на пакост ме избива".

Елка Лозанова: „Ники и Мачо. И внукът. И Ваня. Това са моите хора. Мачо е моята котка. Котарак. Ние така в изблик на творчески гений му измислихме изключително така креативно име, Мачо, от мачка идва".

Те са причината, която я връща всеки път от Германия. Но има и друго. Ели е от хората, които обичат Северозапада. Неговата кухня, обичаите и най- вече – местния диалект.

Елка Лозанова: „Прописах на диалект. На Северозападен диалект. Имам няколко преведени приказки – „Хензел и Гретел“, „Зачмалата убавица“, „Мачоко с гумениците“, „Снежанка и седемте бръбиняка“, „Влък и едно кошле ярета“. Тия седемте колко козлета беха?“

И ето как една софиянка се научила да пише на диалект. Да готви северняшка храна. Да пише разкази. В Монтана млади и стари знаят нейния кулинарен фестивал „Бабина душица“. Преведено от северозападно - това означава билката мащерка.

Антония Петрова: „Първият път, когато готвихме всички заедно, беше на фестивала „Бабина душица“. И там всъщност за първи път се запознахме, с малко по-така българските ястия, които Ели ни показа. Показа ни рецептите и ние всички заедно, дружно започнахме да ги правим".

Елка Лозанова:Когато дойдоха децата, когато започнаха да се включват в „Бабина душица“, когато започнаха те да готвят, да се учат да готвят, да слушат наоколо, да гледат, да се получава това нещо. Да го правят. Тогава вече, това е смисълът. Да го предадеш напред. В предай нататък е смисълът".

Сега Антония, Кристина и Александра са й на гости в Монтана. Събират се всяка седмица, за своя литературен клуб. Заедно пишат роман от Северозапада.

Елка Лозанова: „Превърнах Северозапада в своя кауза. Защото аз не мога да го поправя... Някак си се овълчихме, защото станахме бедни. Станахме бедни и започнахме да крием това, което произвеждаме. На времето дядо ми гледаше много стока, имахме много стока на село, много овце, кози животни, изобщо. И за него беше чест да дойдат на събора възможно най-много хора. А сега като дойде гостенин, гледаме да скътаме каквото имаме нали, и така евентуално, да не го изяде. Чакай бе, колко може да изяде един човек?“

Ели знае колко трудно е да бъдеш сам. И колко важно е да споделиш живота с някого. Все повече хора заминават от Монтана.

Елка Лозанова: „Няма по-хубаво нещо, от това да има за кой да се погрижиш. Свободата много често означава самота".

Язовир Огоста. Това е любимото й място. Тук забравя за всички неволи. Няма значение дали е журналист, шофьор, болногледач, готвач, писател. За Ели животът е дар. И го приема достойно.

Елка Лозанова: „Когато починаха всички, майка ми почина януари, юни почина дядо ми, а октомври почина свекър ми. За една година. На всеки 5 месеца по едно погребение, накрая попа викаше, нема да ви обяснявам, какво, вие си знаете. И тогава трябваше да трия телефони, няма на кого да се обадиш. Разбираш ли. Това е изключителна трагедия. Изключителна трагедия".

Кое ти дава сили да продължаваш напред?

Елка Лозанова: „Е, па жива съм. Жива съм. Човек трябва да живее живота си. Животът е дар от Бога. Господ, разбира се, ти е дал живот, но това не означава, че ще ти бъде бавачка през цялото време. Нали той си има и други работи. Трябва да дава живот и на други хора. И ти си длъжен да го изживееш по начин, по който да не го обидиш. Аз не съм релиогиозна, аз съм вярваща. Но продължавам и съм абсолютно убедена, че животът трябва да се живее така, че в един момент, да кажеш: „Господи, връщам ти нещо по-добро от това, което ми даде".

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад