Ще залезе ли Европа – австрийският писател Роберт Менасе

Господин Менасе, ще залезе ли Европа?

При всички случаи – под една или друга форма.

Наистина ли? Мислех, че сте оптимист.

Възможностите са две. Или Европейският съюз ще се провали заради егоизма на националните държави. Тогава Европа, каквато я познаваме, ще залезе. Или пък ще залезе Европа на националните държави, а те ще се влеят в един наистина съвместен мирен обединен европейски проект. Едно от двете е неминуемо.

Точно преди сто години Освалд Шпенглер написа „Залезът на Запада“. Да, оттогава имаше залези, но имаше и изгреви.

Действително старата Европа залезе. Втората Тридесетгодишна война от 1914 до 45-та унищожи европейската цивилизация. След войната Европа се появи коренно различна. За първи път си взе поука от историята. Не се запита „Какви са интересите на икономиката?“. А само и единствено: „Как можем да постигнем отново мир, свобода и благосъстояние?“ И реши, че това може да стане, ако се преодолее национализмът. Защото той бе докарал континента до пепел и разруха.

Затова ли твърдите, че Европейският съюз се роди от концлагера Аушвиц?

Аушвиц е най-радикалният пример докъде могат да доведат национализмът и расизмът. Най-ужасното проявление на идеята за унищожение на другите.

По Вашата логика, отиде ли си последното поколение, което помни Аушвиц, Европейският съюз е в опасност.

Такава опасност има. Когато последните преживели и помнещи си отидат, миналото ще потъне в митологията, както Троянската война. Нали?

Е да.

Това е опасността. Но политиците, които носят отговорност за Европа, вече са забравили какво са имали предвид основателите на ЕС. Я питайте австрийския канцлер: „Коя е европейската идея?“ Няма да може да Ви каже.

Може пък и да го е учил в училище.

Нямам впечатление да го знае, както и господин Орбан. Нямам впечатление господин Качински да го знае. Нито господин Салвини. Цяло поколение политици вече изобщо не знае за какво става дума.

Баща му бил спасен от британците заедно с други еврейски деца през 38-ма. След войната се върнал във Виена, станал прочут футболист и баща на Роберт – един от най-големите австрийски писатели. Според Менасе нациите не само събират, но главно разделят, създавайки враг.

Измислило ли е обаче човечеството по-добра организация на обществото освен нациите? Имаме ли въобще алтернатива на нациите?

Ако нациите бяха основна потребност на хората, тогава трябваше да има нации още през неолита! А те съществуват от няма и секунда време, от средата на 19 век. Това първо. Второ, самите нации показаха докъде води тяхното съществуване – до войни и опустошения. Да вземем испанската нация. Как е създадена тя? Със сила. Окупират се провинции – заграбва се Каталония, Страната на баските, Галиция, Андалусия – и се казва: „Така, отсега нататък всички вече ще сме една нация! Всички ще сме испанци!“ „Ама как така испанци бе? Аз съм си каталонец! Не съм испанец!“ И се появяват историите с враговете. „Не сте нито маври, нито евреи“. „Ами не сме!“ И маврите са изхвърлени, евреите –избити.

Изглежда все едно браните Австро-Унгария преди неизбежния й разпад. А тя май приличаше на Европейския съюз.

Да, има база за сравнение – общ пазар, общо държавно управление, обща валута и законодателство.

И без воля за съществуване.

Но без идеята за нация.

Да, и без воля за съществуване.

Да, добре, така е. И защо залезе Австро-Унгария?

Защо?

Австро-Унгария се срина заради националистите.

Но те са били мнозинството!

Е да. И я удавят във войни, терор, авторитарни системи. А свободата, благосъстоянието, законът се възстановяват едва с ЕС. Странно, нали?

Странното е, че заставаме срещу мнозинството. Ако народът и елитите са на различно мнение, кой е виновен?

Едни елити са искали „заедност“. Но има и националистически политически елити! Да! Спомнете си гражданската война в Югославия.

Въпросът е може ли да се гради Европейски съюз без голямото мнозинство на европейците?

Има много възможности. Не вярвам, че решаващото мнозинство от австрийците са искали демокрация и република. Основали са я по неволя през 1918. Никой не го е желал! Искали са да влязат в недемократичната, авторитарна, фашистка и националистическа Германия. Това трябва да се помни. Така че тук въпросът не е какво искат хората. Това е напълно погрешно разбиране на демокрацията. Въпросът е какво приемат те и кого одобряват, след като са видели кой какво прави. И с ЕС е същото.

Тук писателят припомня мисъл на Жан Моне, един от бащите на Обединена Европа.

МЕНАСЕ:

„Какво разруши континента?“, пита Моне .Националистите. За да омиротворим Европа, трябва да преодолеем национализма. А как да се справим? Като създадем наднационални институции.“ Идеята била държавите доброволно да се откажат от част от своя суверенитет в името на една общностна политика. Така нациите да станат по-слаби, и след 50-70 години естествено да отмрат. Това била гениалната идея на Жан Моне.

Мислех, че ще цитирате друго изказване, приписвано на Моне: да правим Европа тайничко, за да не се усети народът...

Няма доказателства за подобно изказване….

Да , знам.

Това е малко като с „Протокола на сионските мъдреци“. Някой измисля нещо, цитира се. И някакви идиоти вярват, че е така.

А каква е истината? Менасе решил да разбере как работи ЕС. Четири години събирал информация в Брюксел. И написал романа “Столицата”. Там герои са брюкселските бюрократи от европейските институции.

Исках да покажа, че и те са хора. Някои от тях са тщеславни, други амбициозни, трети мудни. Едни търсят блестяща кариера, други лесно изпадат в депресия. Има и завистливи. Но някои са направо светци, винаги готови на саможертва. Само че има една разлика. Европейските чиновници са първите в историята, които не са полагали клетва пред държава, правителство, или система, а пред една идея. Ето по това можем дълго да размишляваме.

Накрая, писателят разказва за експеримент с човекоподобни маймуни. Как между тях и храната сложили ниска врата.

След като два пъти си удряли главата във вратата, маймуните никога повече не минавали изправени. Никога!

А хората?

Вие удряли ли сте си главата някога в ниска врата?

Да.

Да де, но колко често? Сигурно повече от два пъти. И сега идва най-интересното. Чисто статистически хората си удрят главата по 8 пъти в ниска врата. И си мисля, в епохата на национализма преживяхме само две световни войни. Това е една от причините да стана такъв песимист.

Т.е. остават още шест!

Но въпреки това не преставам да се надявам на човешкия разум. На всеки пазарен площад да крещя с пълно гърло: „Моля, замислете се! Защо да е по-добре да си националист и да имаш врагове? Като можеш да си европеец и да имаш приятели?“ На този, който ми го обясни, ще кажа веднага „От днес и аз ставам националист!“ Но е ясно, че няма такъв.