Дърводелецът Иван и българската история

Казват, че историята е най-добрият учител с най-лошите ученици. Че има уроци, които не искаме да научим.Тук грижливо пазят миналото. И сигурно е най-странното място, където историята може да се приюти - в семейството на дърводелеца Иван. С него среща зрителите на "Панорама" Поли Златарева.

Иван Димов: - Това е възстановката на Шипка - най-голямата, прави се през август, всяка година е , в нея участват над 200 човека! Това е щикова атака на Шипка!

На историята тук й е уютно. В работилницата Иван е намерил място и за работата, и за страстта си. Любовта му към ЦСКА е записана в гените от баща му и от бащата на баща му. Калявал е верността си към червените в почти всяко полицейско управление в страната. С часове може да разказва за отбора, футболните битки, еуфорията.

Иван Димов: - ЦСКА е спортна любов, това не може с родината да е, не е едно и също любовта към ЦСКА и родината. Родината е над всичко.

Родината и славните битки– това е голямата страст на дърводелеца. И пак от баща му тръгнало хобито – членове са на национално дружество “Традиция” издирват, съхраняват и популяризират националните традиции във въоръжените сили. Участва в исторически възстановки из цялата страна. И покрай тях се намерили с Таня. Тя е председател на регионалния клон “Сопот – Карлово”.  Любовта им към българската история ги събрала.

Иван говори за историята с толкова страст, с колкото коментира и футбола. Но знаете ли кое го пали най-много – възстановката на Шипченската епопея.

Иван Димов: - Едно от най-вълнуващите е Шипка, но аз не съм опълченец, а турски офицер.

Поли Златарева: - Късметът ли ти е такъв?

Иван Димов: - Не, не че ми е такъв късметът, ама за положителните герои има много кандидати и никой не иска да е турчин или турски офицер. А за мене не е важно какъв ще бъда. Важното е да го има, да стане.

Таня Славова: - Това е родолюбието - носиш го в себе си и възпитаваш така децата си. Една любов към всичко, с което ти си израснал, с което ти си възпитан, с историите, които си слушал от баба си и дядо си, с това, което ти ще предадеш на детето си.

Дъщеря им била на 8 месеца, когато за първи път я завели на възстановка. И в най-драматичния момент на сцената, когато раята бягала от тиранина, а жените пищели... малката заспала.

Иван Димов: - Аз никога не съм играл роля на известен български революционер и няма да играя, защото не съм актьор.

Поли Златарева: - Наистина ли не искаш?

Иван Димов: - Не, искам да съм си обикновен войник.

Поли Златарева: – Настина ли не искаш да изиграеш някоя историческа личност? Кой ти харесва?

Иван Димов: - Харесват ми много хора. За мене Васили Левски, Христо Ботев са наши геори, но аз не мога да бъда като тях. Те са много над мен, те са големи герои. Аз съм обикновен човек.

Поли: - Не смееш да посегнеш към тях?!

Иван Димов: – Не, не, не. За мене те са свети хора, те са знамена. Имаме човек, който играе Ботев, много пасва с облеклото и външния вид, добре се получава с него. Трагичното в цялата сцена е, че аз съм този, който го убива.

Всеки сам се грижи за костюмите си – ровят в антиквариати, сравнява с етнографски документи. Имат дрехи за всякакви битки. Сукманите на Таня са в черно, защото някога черен бил и животът на българката. Иван пък се пали по оръжията - търси автентични, оригинални. Минават през специален лиценз, с халосни патрони. Една униформа може да им струва стотици лева.

Иван Димов: - За Първата световна война и за Втората световна война униформите са скъпи. Само каската, дето я имам – оригинална М-16 - трудно се намира и са по 250-300 лева. От тука почват, някой може да й иска и 500.

В дружество “Традиция” членуват стотици българи. Има клонове из цялата страна. Пресъздават до най-малкия детайл славни битки от миналото.

Таня Славова: - Като четеш историята, си даваш сметка какво е преживял народът ни. Всичките хора, които са се прибирали от фронтовете осакатени, огромната бройка жени и децата, които е трябвало да се справят по време на войните сами... тежко е.

Поли Златарева: - Ти и сега трудно криеш емоциите си...

Таня Славова: - Да, така е.

Поли Златарева: - Историята може ли да те разплаче?

Таня Славова: – Може, да... може да те разплаче, ако осъзнаваш с какво е напоена българската земя. Може да предизвика и много гняв от това, което се случва с България, когато сравняваш идеалите, тази думичка, която за съжаление е станата толкова изтъркана от злоупотреба с нея, когато сравняваш идеалите, за които са умирали българите, и това, което в момента правят българските политици с България.

В днешно време това са просто думички, като патриотизъм, като родолюбие - вече губят истинския си смисъл. Изтъркани са, превърнати са в политически клишета.

Поли Златарева: – Това също ли те кара да се ядосаш или те кара да плачеш?

Таня Славова: - Събужда много гняв. Събужда гняв, защото не е честно. Жалко е. Жалко е за всички от миналото, жалко е за бъдещето на децата ни.

Битката при Ловеч, боевете при Шипка, Добричката епопея, третият щурм за Плевен... възстановките на Таня, Иван и баща му от дружество "Традиция". Чакат пролетта, когато всеки ще поеме ролята си в Априлската епопея. Техният начин да обичат България.