Децата с диабет без медицинска помощ в детските градини и училищата

Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Откакто диабетът влезе в едно семейство, всичко се променя. Животът на фамилията започва да се върти изцяло около него и детето, което е с това заболяване.

В случая на Мария, всичко започва да се върти около 5-годишната Магдалена. Въпреки че е принудена да спре да работи, за да се грижи за нея и малкия й брат, определя себе си като"късметлийка". Причина за това е, че преди година успява да запише дъщеря си в единствената у нас детска градина, която има група за деца с диабет.

Мария Карауланова, майка на дете с диабет: В интерес на истината, едно дете може само да си премери кръвната захар, но не познава цифрите. За поставянето на инсулин също. Това не отнема време, липсва просто желание и информираност.

Разказва обаче, че не винаги е било така. Спомня си как е прекарвала цели дни пред детската градина на Магдалена, за да може да поставя инсулин през определено време.

Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Има госпожи, които не искат тези деца да са в техните групи, директори застават зад израза: "Те нямат законово право да поставят инсулин или да мерят кръвна захар". Общо взето, бягат от тази ситуация.

Горчив опит имат и други родители, а проблемът се пренася от детската градина в училище.

Ирена Павлова, майка на дете с диабет: Медицинското лице, което отказваше да слага инсулин на дъщеря ми, по не знам какви причини. Бях подписала и декларация за съгласие. Не можа да ми каже защо не желае да поставя инсулин. Беше много труден период. Това повлия и на работата ми. Трябваше да ходя всеки обед и следобед, за да поставям инсулин, нямаше на кого да разчитам в училището. Тя беше още в шок от всичко, което се случва и я беше страх да си поставя сама инсулина. При тях едно вариране на кръвната захар става за секунди и ако няма кой да реагира, може да се стигне до много тежки последствия.

Въпреки че още в началото на 2017 г. в Закона за здравето влиза в сила текст, който задължава медицинските кабинети в учебните заведения да полагат допълнителни грижи за деца с хронични заболявания, към днешна дата в наредбата на здравните кабинети такова не е записано.

Нина Шопова, майка на дете с Тип 1: Когато се работи в детско заведение, човек трябва да бъде първо добър, да обича децата и да прави всичко възможно децата да се чувстват добре, да са спокойни и сигурни. Това не трябва да е в закон, трябва да е хуманно.

На запитването ни по темата, от здравното министерство отговарят така: В случаи като посочените примери на деца със захарен диабет, на лечение с инсулин, назначено от лекар от лечебно заведение, в което се осъществява диспансерното наблюдение на детето, медицинският специалист следва да изпълнява задълженията, поставяйки инжекцията с инсулиновата доза в съответствие със своите компетентности и в изпълнение на препоръката на лекуващия лекар.

В писмената позиция на Министерството на здравеопазването се казва още, че професионалните дейности, които медицинските екипи могат да извършват по назначение или самостоятелно, са определи в отделна наредба, издадена от министъра.

От здравното ведомство посочват още, че в момента тече цялостна промяна в законодателството в тази сфера, така че да се гарантира достъпът до медицински грижи и услуги на всички деца с хронични заболявания. Докато това стане факт, на дневен ред остават въпросите кой и как се грижи за децата с хронични заболявания в учебните заведения.