Досиетата – отворени или затворени

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Какво прави човека способен да застане сам с лице срещу една цяла система? Този въпрос постави документалната поредица на Българската национална телевизия "Отворени досиета". Представихме шест филма, които разказват болезнената история на шестима политически затворници, чиято лична съдба е вплетена в механизма на комунистическия режим. Документалните кино разкази ще бъдат представени чрез серия от прожекции и дискусии в Софийския университет като началото е днес от 18:00 часа в театралната зала. За да разкажат повече гости в студиото на "Денят започва с култура" бяха журналистът Христо Христов и историкът д-р Момчил Методиев.

"Карате ме да коментирам една наглост, според мен." Така започна коментара си на въпроса за закриването на Комисията по досиетата Христов. Той разказа за решение на украинския парламент, с което са приели закон за досиетата и за отваряне на архивите на КГБ. В този пакет от законопроекти са приети и други важни закони - за забрана на пропагандата с тоталитарните нацистки и комунистически символи и за освобождаване от клишетата, приети от бившия Съветски съюз. Според него украинското общество си е дало много ясно сметка, че без скъсване на връзките с тоталитарния режим, няма демокрация. Журналистът смята, че в момента управлението повтаря грешките на управлението през 1998 година когато демократичните сили не са провели лустрация. "Българското общество беше безкрайно толерантно към наследниците на комунистическата партия", смята той. Христов обясни, че с днешната дискусия влизат при студентите, защото няма държавна политика за комунистическото минало и сегашните управляващи, които се припознават като десни, повтарят грешките и не си изпълняват ангажиментите.

Четвърт век след падането на комунистическия режим над половината от българите декларират, че са запазили светли чувства към комунизма. Попитахме д-р Методиев защо отварянето на архивите на Държавна сигурност в България не е успяло да допринесе за активната памет за престъпленията на режима и защо не се свързва с нацизма, след като е бил подобен човеконенавистен режим. Историкът обясни, че проблемът с носталгията е свързан със спомена за младостта. Отговорът на въпроса защо архивите не произвеждат нова памет е, че това е процес, който е започнал, но има време, за да се развие, смята той.